Решение № 955 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9915/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Пловдив, чрез гл. юрк. Паланова като процесуален представител, срещу решение № 6687 от 24.07.2025 г., допълнено с решение № 7363 от 20.08.2025 г., постановени по адм. дело № 736/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с които, по жалба на „Ди Ес Пропърти Билд“ ЕООД, е отменен отказ на касационния жалбоподател, обективиран в писмо изх. № 25Ф-1346/19.03.2025 г., за издаване на скица – виза за проектиране по заявление вх. № 25Ф-1346/26.02.2025 г. за УПИ VIII – 521.1439, транспортно, обществено обслужване и озеленяване, кв. 81 по плана на Централна градска част на гр. Пловдив и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, определен е 14-дневен срок за изпълнение на съдебния акт, считано от влизането му в сила, като са присъдени и разноски. В касационната жалба и в писмени бележки се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва възприетите от съда фактически установявания и правни изводи. Прави искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което оспорването срещу постановения по искането отказ да се отхвърли, а при условията на алтернативност - делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът – „Ди Ес Пропърти Билд“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Иванов в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е отказ на главния архитект на община Пловдив, обективиран в писмо с изх. № 25Ф-1346/19.03.2025 г., да се издаде виза за проектиране по заявление от 26.02.2025 г. относно УПИ VIII – 521.1439, транспорт, обществено обслужване и озеленяване, кв. 81 по плана на Централна градска част на гр. Пловдив. С обжалваното решение оспореният отказ е отменен на основание чл. 146, т. 3 АПК и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания, дадени в мотивите на съдебния акт, като е определен срок за изпълнението му. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, даващи самостоятелно основание за отмяната му. Излага съображения, че писмото е постановено по заявление по чл. 140, ал. 1 ЗУТ, депозирано от възложителя, представляващо изричен отказ по направеното искане, като в него е обективирано волеизявление на органа, основано на наличието на издадена междувременно заповед с № 25 ОА-561/13.02.2025 г. на кмета на община Пловдив, с която на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ е допуснато служебното изработване на проект за изменение на ПУП – ПР в обхват УПИ VIII – транспорт, обществено обслужване и озеленяване, кв. 98 – нов (кв. 81 – стар) по плана на Централна градска част на гр. Пловдив, собственост на заявителя, спираща съгласно чл. 135, ал. 6 ЗУТ прилагането на действащия ПУП. Като преценява доказателствата по делото с оглед приложимата правна уредба, съдът достига до извод, че органът допуска съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради неизясняване на относимите факти и обстоятелства, тъй като приема, че заповед № 25 ОА-561/13.02.2025 г. е влязла в законна сила на 28.02.2025 г., като не съобразява, че към 14.03.2025 г. е образувано адм. дело № 550/2025 г. на Административен съд - Пловдив, чийто предмет е контрол по законосъобразността на тази заповед. Посочва, че задължението на главния архитект по чл. 5 ЗУТ изиска преди да приключи производството по чл. 140 ЗУТ да удостовери към момента на произнасянето си по съществото на искането дали сочените в административния акт фактически и правни основания са намерили обективно проявление. Приема, че в случая именно действието на заповед № 25 ОА-561/13.02.2025 г. по чл. 135, ал. 6 ЗУТ е от пряко значение за изхода на производството, образувано по заявлението на дружеството. Достига до извод, че при наличието на данни за спиране на изпълнението на този административен акт, за които настоящият касатор е следвало да следи служебно, се явява незаконосъобразно произнасянето му по съществото на заявлението, с което е бил сезиран, като е следвало да изпълни задълженията си по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК във вр. с чл. 5 ЗУТ и да спре образуваното по подаденото искане административно производство до приключване на съдебното производство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно съдът приема, че оспореното писмо представлява индивидуален административен акт по чл. 214 ЗУТ, постановен в срока по чл. 140, ал. 7 ЗУТ, който подлежи на съдебен контрол, тъй като обективира отказ да се издаде исканата скица - виза за проектиране по подаденото до административния орган заявление. Анализът на разпоредбите на чл. 140, ал. 2 - 5 ЗУТ налага извод, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. В тази връзка визата за проектиране има отношение и е част от ПУП - план за застрояване. Правилно на основание чл. 142 ал. 1 АПК от съда е преценена законосъобразността на оспорения отказ към датата на постановяването му - 19.03.2025 г. По делото е установено, че към момента на подаване на искането на настоящия ответник (26.02.2025 г.) е издадена заповед № 25 ОА-561/13.02.2025 г. на кмета на община Пловдив, с която на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ служебно е допуснато изработването на проект за изменение на ПУП - ПР по отношение на имота, собственост на заявителя. Страните не спорят, че тази заповед е обжалвана пред Административен съд - Пловдив от ответното дружество, като по оспорването на 14.03.2025 г. е образувано адм. дело № 550/2025 г., което е висящо, т. е. същата не е влязла в сила. Действително административният орган узнава за това в по-късен момент, което обаче не променя обстоятелството, че към датата на произнасянето му - 19.03.2025 г. е налице висящ съдебен спор по отношение законосъобразността на посочената заповед, като оспорването е спряло изпълнението й, както правилно приема съдът. Принципно правилни са доводите на касатора за приложимостта на чл. 135 ал. 5 и ал. 6 ЗУТ, както и за последиците от издаване на заповед № 25 ОА-561/13.02.2025 г. на кмета на община Пловдив, която спира прилагането на действащия за имота ПУП, одобрен със заповед № 25 ОА-345/ 27.01.2025 г. По делото по несъмнен начин е установено, че последната заповед e влязла в сила на същата дата - 13.02.2025 г., на която е допуснато изработването на изменение на ПУП - ПР за имота на заявителя, като същата е постановена в изпълнение на влезли в сила съдебни актове, по силата на които кметът на община Пловдив е задължен да одобри проект за изменение на ПУП - ПРЗ, с който е образуван УПИ VIII – 521.1439, транспорт, обществено обслужване и озеленяване, предмет на искането в административното производство и РУП. Основателно е възражението, че разпоредбата на чл. 135, ал. 6 ЗУТ не визира вече влезли в сила заповеди по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, като следва да се тълкува в смисъл, че със самото издаване на заповедта по ал. 5 се спира прилагането на действащия ПУП. Това обаче не се отразява на факта, че към момента на произнасянето на административния орган по искането на заявителя за издаване на виза, заповедта по чл. 135 ал. 5 ЗУТ е оспорена по съдебен ред от ответното дружество, поради което е налице основание за спиране на административното производство по подаденото заявление. Т.е. към момента на издаване на писмото тази заповед не е влязла в сила, противно на приетото в него, поради което не е налице основание за отказ да се издаде виза за инвестиционно проектиране, а за спиране на административното производство по депозираното искане съгласно чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. Всички изложени в касационната жалба доводи за редовно съобщаване на служебно издадената заповед по чл. 135, ал. 5 ЗУТ на заинтересованите лица по реда на чл. 124б, ал. 2 ЗУТ, както и за недопустимост на жалбата срещу нея не подлежат на обсъждане в настоящото производство, а следва да се наведат в производството по адм. дело № 550/2025 г. на Административен съд - Пловдив, което е с предмет именно тази заповед. Основателно е възражението на касатора за неприложимост в случая на хипотезата на чл. 133, ал. 2 във вр. с ал. 1 и ал. 6 ЗУТ, обсъдена в мотивите на обжалваното решение, но това не се отразява на крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорения отказ, доколкото административният акт се основава именно на влязла в сила заповед по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, което е и единственото фактическо основание за постановяване на отказа за издаване на виза за проектиране. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, община Пловдив следва да бъде осъдена да му заплати такива в размер на 639, 11 евро (равностойност на 1250 лева), представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 21.08.2025 г. и списък по чл. 80 ГПК. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото и уговарянето на адвокатския хонорар в минимално установения размер за този вид дела съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, настоящият състав намира направеното възражение от страна на касатора за неговата прекомерност за неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,