Определение № 11148 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9490/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Д. С. П. срещу определение № 12293 от 18.07.2024 г. по адм. дело № 5618/2024 г. на Административен съд – София град. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт и се иска да се отмени, като се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – София град е оставил без разглеждане жалбата на Д. С. П. срещу писмо № 01020/08.05.2024 г. на юрисконсулт при „ЕОС Матрикс“ ЕООД и е прекратил производството по делото. За да постанови обжалвания резултат, съдът е констатирал, след извършена служебна справка в деловодството на АССГ, че в съда е образувано адм. дело № 5875/2024 г., на 33-ти състав, със същите страни и предмет. Адм. дело № 5875/20024 г. по описа на АССГ е приключило с определение № 11668/11.07.2024 г., с което оспорването е оставено без разглеждане и производството е прекратено. Поради това и на основание чл. 159, т. 7 АПК съдът е приел, че обжалването по адм. дело № 5618/2024 г. по описа на АССГ е недопустимо. В частната жалба се развиват доводи, че съдът не е следвало да прекрати производството по делото, т. к. според правилото на чл. 126 ГПК във вр. чл. 144 АПК когато в един и същи съд има висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, освен в посочените в разпоредбата изключения. В случая жалбоподателят сочи, че адм. дело № 5875/2024 г. по описа на АССГ е образувано по-късно, поради което съдът неправилно е прекратил производството по адм. дело № 5618/2024 г. по описа на АССГ. На следващо място оспорващият поддържа, че съдът е следвало да прецени дали действително е налице идентичност на спорния предмет по двете дела, както и че съдът е имал възможност да съедини производствата по делата, което намира, че не е сторено. По тези съображения иска да се отмени прекратителното определение и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 5618/2024 г. на АССГ е образувано по жалба на Д. П. срещу писмо изх. № 01020/08.05.2024 г. на юрисконсулт в „ЕОС Матрикс“ ЕООД и приложеното към него становище от 30.04.2024 г. на длъжностно лице по защита на данните на дружеството. С обжалвания акт „ЕОС Матрикс“ ЕООД отказва да изтрие личните данни на оспорващия от системите на дружеството, както и да преустанови подаването на информация за лицето в Централния кредитен регистър на Българска народна банка в раздела за активни кредити и да бъде заличена информация в раздела за просрочия по активни и по погасени кредити. С разпореждане № 8189 от 11.06.2024 г. по адм. дело № 5618/2024 г. съдът е разделил производството като оставил за разглеждане по делото жалбата на Д. П. срещу писмо изх. № 01020/08.05.2024 г. на юрисконсулт в „ЕОС Матрикс“ ЕООД, а жалбата срещу становище от 30.04.2024 г., издадено от длъжностно лице по защита на данните в „ЕОС Матрикс“ ЕООД е разпоредено да се докладва на председателя на съда за образуване на друго дело. С разпореждане № 9007 от 18.06.2024 г. по адм. дело № 5816/2024 г. съдът е оставил без движение жалбата на Д. П. с указание да внесе следващата се държавна такса в 7-дневен срок от съобщението. Указанията са изпълнени на 01.07.2024 г. При извършена служебна справка съдът е констатирал, че с определение № 11668 от 11.07.20024 г. по адм. дело № 5875/2024 г. на АССГ състав на съда е оставил без разглеждане жалбата на Д. П. срещу писмо изх. № 01020/08.05.2024 г. на юрисконсулт в „ЕОС Матрикс“ ЕООД по съображения, че писмото не представлява индивидуален административен акт и за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването му. Съгласно чл. 159, т. 7 АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание. Изложените фактически обстоятелства сочат, че към момента на постановяване на прекратителното определение е налице идентичност в страните и предмета на оспорване по адм. дело № 5618/2024 г и адм. дело № 5875/2024 г. и двете по описа на АССГ. Производството по адм. дело № 5875/2024 г. е приключило с произнасяне на съда с акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото. За оспорващия е налице правна възможност да защити правата и интересите си като оспори пред касационната инстанция определението по адм. дело № 5875/2024 г. по описа на АССГ. В съответствие с правилото на чл. 159, т. 7 АПК съдът правилно е приел, че оспорването от същата страна срещу същия акт, издаден от ответната страна по двете дела, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като се прекрати производството по делото. Обстоятелството, че производството по адм. дело № 5618/2024 г. е образувано по-рано не налага друг извод, т. к. релевантно за казуса е, че към момента на постановяване на оспореното определение производството по адм. дело № 5875/2024 г. на АССГ е приключило с краен акт, съответно правилото на чл. 126 ГПК във вр. чл. 144 АПК, на което се позовава частният жалбоподател, в случая е неприложимо. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,