Определение № 81 от 09.02.2024 г. на ВКС по н. д. № 126/2024 г.

Производството е по чл. 44 от НПК и е образувано по спор за подсъдност между Окръжен съд – Кюстендил и Софийски градски съд по н. ч. д. № 660/2024 год. по описа на последния съд. Постъпило е писмено становище от Върховна касационна прокуратура, съгласно което компетентен да разгледа делото е Окръжен съд – Кюстендил. Върховният касационен съд, като се запозна с материалите по делото, намери следното: Въз основа на удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от Австрия, в Окръжен съд – Кюстендил е било образувано н. ч. д. № 625/2023 год. Съгласно посоченото в удостоверението санкционираното лице е с име М. К. (M. K.) с местоживеене [населено място], [улица], Кюстендилският окръжен съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30. 11. 2023 год., за което вместо лицето, за което е издадено удостоверението, е призовал М. К.. След като призовката е върната в цялост със забележка, че на адреса няма такова лице, съдът е изискал справка от [община] за постоянен и настоящ адрес и е изпратил призовка до ГД „Гранична полиция“ с молба за връчване. След получаване на отговор, че в [община] няма данни за постоянен и настоящ адрес на лице с имена М. К. и след уведомление от ГД „Гранична полиция“, че лице с така посочените установъчни данни не може да бъде идентифицирано категорично, съдът е приел, че местоживеенето на лицето е неизвестно, прекратил е съдебното производство по делото и е изпратил същото по подсъдност на Софийски градски съд. От своя страна съдията-докладчик по образуваното в СГС н. ч. д. № 660/2024 год. е изискал справка за посоченото в удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение търговско дружество /фирма/ и е установил, че управител на същото е лицето М. К., а седалището и адресът му на управление се намират в [населено място], [улица]. Това обстоятелство го е мотивирало да прекрати съдебното производство и да повдигне спор за подсъдност. При така установената фактическа обстановка Върховният касационен съд намира, че компетентен да разгледа делото е Окръжен съд – Кюстендил. Безспорно съгласно чл. 31, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции в случаите, когато не бъде установено местожителството или обичайното пребиваване на лицето, делото се разглежда от Софийски градски съд. В разглеждания казус обаче невъзможността за призоваване на санкционираното лице не е последица от това, че не е установен адресът му, респ. мястото на което то пребивава обичайно, а от погрешното изписване на имената му – М. К. вместо правилното М. К. (M. K.). В същото време приетата от СГС справка също насочва към извод, че мястото, където са концентрирани не само личните, но и професионалните контакти на М. К. е в [населено място]. Именно поради това спорът за подсъдност следва да бъде разрешен в полза на Софийски градски съд, а делото следва да бъде изпратено на Окръжен съд – Кюстендил за разглеждане и произнасяне по същество. Така мотивиран и на основание чл. 44 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение