Определение № 777 от 08.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 681/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д. от гр. Варна срещу постановеното от Варненски окръжен съд определение от съдебно заседание на 21.04.2010 г. по в. т. д. № 369/2010 г. за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че определението на Варненски окръжен съд е неправилно, като счита, че не са налице предпоставките за спиране на производството по делото на посоченото основание, доколкото ответникът не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си за осъществена върху него принуда за подписване на процесния запис на заповед. Ответникът по частната жалба – Д. Н. П. от гр. Варна – оспорва същата като недопустима и неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 14.06.2010 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. В тази връзка като неоснователно следва да се счете направеното от ответника възражение, че атакуваното определение не прегражда по-нататъшното развитие на делото и поради това инстанционният контрол върху същото е недопустим. Доколкото, макар и временно, препятства развитието на исковото производство, определението по чл. 229, ал. 1 ГПК се явява преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и като такова подлежи на обжалване. Ето защо, подадената срещу него частна жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. За да постанови спиране на производството по в т. д. № 369/2010 г., Варненски окръжен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като твърденията на ответника във връзка с възражението му за унищожаемост поради заплаха и измама съответстват на фактическия състав на престъпление, което следва да бъде установено по съответния наказателноправен ред. Определението е неправилно. Предвиденото в чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК основание за спиране на производството по делото предполага при разглеждането му да са разкрити престъпни обстоятелства, установяването на които да обуславя изхода на гражданския спор. В настоящия случай това изискване не е налице. Въззивният съд е спрял производството единствено въз основа на твърденията на ответника по иска за упражнена върху него психическа принуда при подписване на процесния запис на заповед, без да съществуват каквито и да било конкретни данни, сочещи на подобен извод. сами. по себе си, твърденията на страната за наличие на определени престъпни обстоятелства не са равнозначни на „разкриване” на тези обстоятелства и не могат да бъдат основание за спиране на производството по делото по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на въззивната жалба. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение