Определение № 168 от 18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1980/2018 г.

Производството е по чл.309 ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх.№32718/07.03.2018 г. от Д. И. И. за отмяна на основание чл.305 ал.1 т.5 ГПК на влязло в сила решение № 8795/08.12.2017 г. по гр.д.№5302/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-д въззивен състав. В молбата за отмяна е инкорпорирано искане за спиране на изпълнението му. ВКС,състав на ІІІ г.о. намира,че молбата е неоснователна. Не са налице изискванията на чл.309 ал.1 вр.чл.282 ал.2 ГПК. Според законовата разпоредба подлежат на принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните решения, като молбата за отмяна не спира изпълнението им, но молителят може да го поиска./Аргумент от чл.404 т.1 вр.чл.282 ал.2 ГПК/.Съдебният акт, чиято отмяна се иска не е осъдителен. Въззивният съд е постановил решение, с което е потвърдил първоинстанционен съдебен акт за отхвърляне на иск за отмяна на заповед, с която е наложено на молителката дисциплинарно наказание забележка.Разгледаният иск не е осъдителен, а конститутивен иск. Постановеното по такъв иск решение за отхвърлянето му има установително действие и не е от категорията на актовете, за които е приложима процедурата за спиране на изпълнението. Аналогично стои въпросът и относно присъдените разноски, доколкото в тази част постановеният съдебен акт има правно значение на определение. Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.