Определение № 131 от 03.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2055/2022 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба с вх.№ 260535 от 14.01.2022 г., подадена по пощата на 12.01.2022 г. от Б. Д. Б. против Решение № 3744 от 07.11.2018 г. по гр.д.№ 6443/2018 г. на РС – Пловдив, което е потвърдено с неподлежащо на касационно обжалване въззивно Решение № 302 от 12.03.2019 г. по в.гр.д.№ 25/2019 г. на ОС – Пловдив. В изложението на основанията по молбата за отмяна, наред с изявленията, съставляващи по своето естество оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното решение, като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. На това основание молителят се позовава и в молба вх.№ 6377 от 26.07.2022 г., подадена по пощата на 25.07.2022 г. в отговор на указанията, дадени от настоящия състав на съда по реда на чл. 306, ал. 1, изр. 2 ГПК с Определение № 126 от 13.07.2022 г. Заявено е твърдение за „престъпно процесуално поведение на страната вещо лице и магистратите, постановили решението, чиято отмяна се иска”. Не се твърди, нито пък към молбата за отмяна са приложени доказателства за наличие на влязла в сила осъдителна присъда на наказателен съд или споразумение по наказателно дело за извършено престъпление или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Молителят свързва отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК с Постановление на ВКП от 14.01.2021 г. по пр.пр.№ 15404/2020 г., от датата на издаване на което изчислява 1-годишен срок, в който счита, че е допустимо да предяви молба за отмяна. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не е постъпило писмено възражение от насрещната страна по молбата за отмяна – „Заложна къща Джи Импекс” ЕООД. На основание чл. 307, ал. 1 ГПК, преди да пристъпи към разглеждане на молбата по същество, съдът следва да се произнесе по нейната допустимост, в която връзка ВКС, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Производството за отмяна е средство за извънинстанционен контрол относно правилността на влезли в сила решения, приложимо само при наличието на изчерпателно посочени в закона предпоставки и когато правото да се иска отмяна е упражнено в определените срокове. В първата фаза се извършва проверка относно редовността и допустимостта на молбата за отмяна. Тя се изразява в преценка дали молбата съдържа аргументирано изложение на основанията за отмяна и дали не е преклудирана, поради изтичане на предвидените в чл. 305 ГПК срокове. За спазването на тези изисквания съдът следи служебно. В случая производството, образувано по молбата за отмяна по чл. 303 ГПК, е недопустимо по следните съображения: На първо място - молбата не може да се основава на оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния или процесуалния закон, тъй като тези оплаквания могат да бъдат предмет на разглеждане само при въззивно или касационно обжалване, но не и в производството по чл. 303 – 309 ГПК. Извън оплакванията за незаконосъобразност на атакуваното решение, заявеното от молителя сочи на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, съгласно което се изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на свидетелски показания или заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора, или по надлежния съдебен ред да е установено престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Под „установяване по надлежния съдебен ред” се има предвид да е налице влязла в сила осъдителна присъда или споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК (за случаите, когато наказателно производство не може да бъде образувано). Установяване неистинността на заключението на изслушано по делото вещо лице или престъпно действие на член на състава на съдилищата, разгледали делото, по този ред в случая не само не е удостоверено, но дори не се и твърди. В отговор на дадените от ВКС указания съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК, молителят се е позовал на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, но не е изложил обстоятелства, които действително да са годни да бъдат подведени под хипотезата на тази разпоредба. Съгласно т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена от ВКС без разглеждане. Само наведени твърдения за наличие на някое от обстоятелствата по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК (в случая – че атакуваното решение се основава на неистинско заключение на вещо лице, както и че е налице престъпно действие на член на състава на съдилищата, разгледали делото) не могат да послужат като основание за допускане до разглеждане по същество на молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В обобщение – обсъжданата молба за отмяна не отговаря на изискването за редовност, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – да бъде прекратено. Предвид изложеното и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение