Определение № 50138 от 26.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3173/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Ш. А. Я., срещу решение № 51/08.04.21г., постановено по в.гр.д. №28/21г. на Разградски окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на касатора, че Х. А. Я. не дължи сумата от 12000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.12.2005г. до окончателното плащане, заради погасяване на вземането по давност на основание чл. 439 ГПК. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение, доколкото въззивният съд е приел, че налагането на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, не прекъсва давността, тъй като изпълнителният способ е осъществен след настъпила перемция на изпълнителното дело. Настоящият състав на ВКС счита, че делото следва да се спре на основание чл. 292 ГПК, тъй като е образувано т.д. 2/23г. на ОСГТК по въпроса дали прекъсва давността изпълнително действие, предприето след настъпване на перемцията. Решаващо за въззивния съд е било, че изпълнителното дело е перемирало на 21.08.14г., тъй като последното изпълнително действие е било насрочване на описа на движими вещи на 21.08.2012г., след което не са извършвани изпълнителни действия. На 26.01.2016г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника. Според въззивния съд обаче, възбраната не прекъсва давността, тъй като е наложена след настъпване на перемцията. Видно е, че постановяването на ТР по т.д. 2/23г. на ОСГТК ще има значение за това дали решението на въззивния съд е очевидно неправилно. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО