Определение № 3959 от 20.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 5021/2023 г.

Подадена е молба от ищеца по делото С. В. М., чрез пълномощника му адв. П. З. И., с която се иска: а/ да бъде поправена, на основание чл. 247 ГПК, допусната в решение № 460 от 16. 07. 2025 г. по гр. д. № 5021/2023 г. на ВКС, 1 г.о., очевидна фактическа грешка, като вместо отразеното в диспозитива: „ОТМЕНЯ решение № 1444 от 29. 11. 2022 г. по в. гр. д. № 528/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд в частта, с която, след отмяна на решение № 267058 от 21. 12. 2021 г. по гр. д. № 15441/2019 г. на СГС, ГО, 18 състав, е постановено решение, с което предявените от С. В. М. против „Медияпул“ ООД и Б. А. М. искове с правни основания чл. 49 и 45 ЗЗД, за солидарно осъждане на ответниците „Медияпул“ ООД и Б. А. М. да заплатят на С. В. М. обезщетение за неимуществени вреди от публикации в електронната медия „Мediapool.bg“ от 12.02.2018 г. със заглавие “Градските съдии не подкрепят С. М. за нов управленски мандат“, от 16.02.2018 г. със заглавие „Градският съд поиска за шеф неопитен съдия, а не скандалния милионер. На ход е ВСС“, от 19.02.2018 г. със заглавие „Само фаворитът на съдиите за шеф на СГС отговори на въпроси за имущественото си“ и от 20.02.2018 г. със заглавие „С. М. влезе по спешност в правителствена болница и отложи вота за СГС“; е отхвърлен над сумата 4000 лв. до сумата 20000 лв., както и в частта за разноските “, да се чете: „ОТМЕНЯ решение № 1444 от 29. 11. 2022 г. по в. гр. д. № 528/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд в частта, с която, след отмяна на решение № 267058 от 21. 12. 2021 г. по гр. д. № 15441/2019 г. на СГС, ГО, 18 състав, е постановено решение, с което предявените от С. В. М. против „Медияпул“ ООД и Б. А. М. искове с правни основания чл. 49 и 45 ЗЗД, за солидарно осъждане на ответниците „Медияпул“ ООД и Б. А. М. да заплатят на С. В. М. обезщетение за неимуществени вреди от публикации в електронната медия „Мediapool.bg“ от 12.02.2018 г. със заглавие “Градските съдии не подкрепят С. М. за нов управленски мандат“, от 16.02.2018 г. със заглавие „Градският съд поиска за шеф неопитен съдия, а не скандалния милионер. На ход е ВСС“, от 19.02.2018 г. със заглавие „Само фаворитът на съдиите за шеф на СГС отговори на въпроси за имущественото си“ и от 20.02.2018 г. със заглавие „С. М. влезе по спешност в правителствена болница и отложи вота за СГС“; е отхвърлен над сумата 4000 лв. до сумата 20000 лв., както и в частта за разноските за сумата над 660 лв., която „Медияпул“ ООД и Б. А. М. са осъдени да заплатят на С. В. М., включваща 460 лв. държавна такса и адвокатски хонорар за първата инстанция и 200 лв. адвокатски хонорар за въззивната инстанция“. б/. при условията на евентуалност – в случай на отхвърляне на молбата по чл. 247 ГПК, се иска тълкуване, на основание чл. 251 ГПК, на решението, като се разясни дали въззивното решение е отменено изцяло в частта за разноските или само за сумата над 660 лв., която „Медияпул“ ООД и Б. А. М. са осъдени да заплатят на С. В. М., включваща 460 лв. държавна такса и адвокатски хонорар за първата инстанция и 200 лв. адвокатски хонорар за въззивната инстанция, съобразно уважената претенция от 4000 лв. Подаден е отговор на молбата вх. № 9625/12. 05. 2026 г. от адв. А. К., пълномощник на ответниците по иска „Медияпул“ ООД и Б. А. М., с която се изразява становище за неоснователност на молбата по чл. 247 и чл. 251 ГПК. Твърди се, че по съществото си молбата представлява искане по чл. 248 ГПК за изменение на решението на ВКС в частта за разноските, което не е заявено в законоустановения срок. Твърди се също, че искането е в разрез с Конституцията на Република България и ЕКЗПЧ. Настоящият състав на ВКС, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата по чл. 247 ГПК е неоснователна, тъй като не е налице несъответствие между формираната действителна воля на съда, обективирана в мотивите към решението, и отразената в самото решение (диспозитива). В мотивите към решението не е прието, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта за разноските за сумата над 660 лв., която „Медияпул“ ООД и Б. М. са осъдени да заплатят на С. В. М.“, поради което няма основание за корекция на диспозитива в посочения смисъл. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че въпросът за отговорността за разноските по делото, направени от страните пред трите инстанции, е пререшен с оглед изхода на същото с окончателния съдебен акт по чл. 290 ГПК, с който се уважава частично жалбата на ищеца, което съответства и на диспозитива, с който е постановената отмяна на въззивното решение в частта за разноските изцяло. Молбата по чл. 251 ГПК също е неоснователна. Ясно е от диспозитива на решението, че въззивното решение се отменя в частта за разноските изцяло, а не частично. Следва да се посочи, че дори да се приеме за вярна тезата на касатора за недопустимост или неправилност на решението по чл. 290 ГПК в коментираната по-горе част (с характер на определение в тази част), то процесуалният закон не допуска по реда на чл. 247 ГПК и на чл. 251 ГПК съдебният състав да поправя и отстранява грешки, допуснати при формиране волята на съда и да се подмени вече формираната воля на съда по спора (включително и по процесуалния спор за отговорността за разноски). Не на последно място, ищецът е разполагал с възможността в развилото се по негова молба производство по чл. 248 ГПК да поиска изменение на решението в частта за разноските чрез допълнително присъждане на сумата 660 лв., която счита за дължима с оглед изхода на делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,