Определение № 12404 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10632/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от Главния секретар на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез юрк. Йорданов, против Разпореждане № 9184/16.09.2024 г., постановено по адм. дело № 891/2024 г. по описа на Административен съд – Варна /АС - Варна/, с което е оставено без уважение искането му за изменение на Определение № 5172/21.05.2024 г., постановено по същото дело в частта за разноските. В жалбата се излагат съображения за необоснованост и неправилност на обжалвания съдебен акт, иска се неговата отмяна и произнасяне на съда по съществото на правния спор. Ответната страна – В. Д., чрез пълномощника си адв. Николова оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното разпореждане е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното разпореждане, първоинстанционният съд е приел, че с Определение № 5172/21.05.2024 г. по адм. дело № 891/2024 г. по описа на АС - Варна на основание чл. 159, т. 4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на В. Д. Д. против Мълчалив отказ на Главния секретар на НЗОК по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 26-01-33/04.04.2024 г. и производството по делото е прекратено. Със същото определение съдът се е произнесъл по искането за присъждане на разноски по делото, формулирано от жалбоподателя в жалбата, като е осъдил Национална здравноосигурителна каса да заплати на В. Д. Д. претендираните разноски в размер на 1010 лв. Въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е намерил, че след като органът не се е произнесъл в законовия срок по чл. 28, ал.1 от ЗДОИ и не е уведомил надлежно заявителя за удължаване на срока за произнасяне, за последния е налице хипотезата на мълчалив отказ и следователно той има право на оспорване, т.е. поведението на органа е причина за образуване на делото и направените във връзка с него разноски следва да му бъдат възложени. Същите са били претендирани своевременно и са доказани по основание и размер. Недоволен от определението в частта за разноските, административният орган, чрез процесуалния си представител, е обжалвал същото с частна жалба, която след администрирането й е изпратена на ВАС. С Разпореждане на Председателя на Пето отделение на ВАС от 06.08.2024 г. същата е изпратена по компетентност на АС - Варна за произнасяне по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, тъй като е с характер на искане за изменение на определението в частта за разноските. При постановяване на процесното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че искането за изменение на определението в частта за разноските е допустимо, но неоснователно, тъй като административният орган не е изпълнил законовото си задължение да уведоми надлежно заявителя в срока по чл.28, ал.1 от ЗДОИ за удължаване на срока за произнасяне, което е причина за направените от заявителя разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. На практика решението за достъп до обществена информация по подаденото заявление е издадено на 24.04.2024 г., т.е. след постъпване на жалбата срещу мълчаливия отказ на 22.04.2024 г., към която дата - 22.04.2024 г. видно от договора за правна защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е било заплатено в брой. Разпореждането е правилно. С Разпореждане № 9184/16.09.2024 г., което е предмет на контрол пред настоящата инстанция, съдът правилно е приел, че не са налице предпоставки за изменение на определението в частта за разноските. Искането за разноски е акцесорно и неговата основателност е обусловена от изхода на главния спор по делото. В настоящия случай задълженият субект се е произнесъл с положителен за жалбоподателя акт, т.е. този акт е благоприятен за жалбоподателя, но след изтичането на срока по чл. 28, ал.1 от ЗДОИ. До заявителя е било изготвено писмо изх. № 26-01-33/16.04.2024 г., което обаче видно от представените с молба № 7109/20.05.2024 г. доказателства, не е надлежно връчено. Връщането на пощенската пратка с отбелязване „непотърсена“ не изпълнява изискванията за редовно връчване по чл.18а от АПК. При така установеното правилно е прието, че към датата на подаване на жалбата до съда 22.04.2024 г. чрез административния орган, заявителят не е бил надлежно уведомен за удължаване на срока за произнасяне. Съдът правилно е приел, че след като уведомлението по чл.30, ал.1 от ЗДОИ не е надлежно връчено и до заявителя не е достигнала волята на административния орган за удължаване на срока за произнасяне, Главният секретар на НЗОК е следвало да се произнесе по заявлението в общия срок по чл.28, ал.1 от ЗДОИ - 14 дни от постъпване на заявлението, т.е. в случая най-късно до 18.04.2024 г. След формиране на мълчаливия отказ на 24.04.2024 г е последвало издаване на решение по чл.28, ал.2 от ЗДОИ, с което искането за достъп е удовлетворено изцяло, поради което правният интерес от оспорване на мълчалив отказ е отпаднал и е налице основанието по чл.159, т.4 от АПК за прекратяване на производството. Отговорността за разноски по делото по своето правно естество представлява облигационно отношение между страните в процеса. Тя е обективна, безвиновна и е ограничена, като включва внесените такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат. Предпоставките за присъждане на разноски по делото са три: 1. неоснователно предизвикан правен спор; 2. разноски, направени по делото по повод на този спор и 3. съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия за разноски и отхвърля правното твърдение на отговарящия за разноски, респ. акт за прекратяване на производството по арг. чл. 143, ал. 2 от АПК. В случая релевантен е фактът, че разноските са направени в хода на висящо съдебно производство и страната е заявила надлежно и своевременно присъждането им. След като по делото е установено, че за оспорващия е бил налице правен интерес от търсената защита, т.е. ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, съдът правилно е уважил искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. При така изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение