Решение № 1928 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13758/2017 г.

Решение № 1928 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13758/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Д. МШ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. "Т." №..., бл. ..., представлявано от управителя М. А. Ш., подадена чрез пълномощник - адвокат Н. Б.. Оспорва се Решение № 290/11.08.2017 г., постановено по административно дело № 41/2017 г. по описа на Административен съд - В. Т., в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Д. МШ" ЕООД против Ревизионен акт № Р-04001115005472-091-001/2.09.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., относно определен допълнително корпоративен данък в размер на 9 108,98 лева и съответните лихви за 2013 г. и корпоративен данък в размер на 8 513,27 лева и съответните лихви за 2014 г. В касационната жалба се твърди неправилност и необоснованост на съдебното решение. Изложени са съображения за отсъствие на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради което незаконосъобразно ревизионното производство било проведено по особения ред. Сочат се допуснати съществени нарушения в хода на ревизионното производство. Оспорва се кредитирания от съда вариант на съдебно-счетоводната експертиза. По изложените в жалбата доводи се иска отмяна на съдебното решение, след което да се отмени изцяло ревизионния акт или да се измени същият като се намалят задълженията съобразно отговора на вещото лице на задача 2 от съдебно-счетоводната експертиза. Касационната жалба се поддържа от адвокат Бойков, който моли да бъде уважена по изложените в нея доводи, както и се присъдят съдебно-деловодни разноски по представен списък. Ответникът, Директорът на Дирекция "ОДОП" - В. Т., чрез представен по делото отговор от процесуален представител оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на оспорения съдебен акт, с молба да бъде оставен в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на Административен съд - В. Т., да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. След преценка на събраните пред него доказателства, административният съд е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В оспореното съдебно решение подробно са описани всички лица, в полза на които ревизираното дружество е осъществявало счетоводни услуги, без да е отчитало приходи от същите или с отчетени приходи, които са по-ниски от действително реализираните. В хода на ревизионното производство са събрани доказателства за извършване на счетоводни услуги на посочените лица, в това число и изходящи от ревизираното дружество компютърни данни, показващи наличие на обособени директории за всеки клиент и обема на извършената работа по счетоводно отразяване на брой първични счетоводни документи, ведомости и декларации. Установено е, че през периода 1.01.2013 г. - 31.12.2014 г., дружеството е осъществявало услуги за счетоводно обслужване на 82 броя физически и юридически лица, като в 80 от договорите са посочени годишни възнаграждения в размери от 20 лв. до 9 038 лева, в един не е посочено възнаграждение, а в един е посочено, че възнаграждението ще бъде уточнено с анекс. В 35 броя от сключените договори е договорено годишно възнаграждение в размери от 20 лева до 100 лева, а според анексите за дължимите възнаграждения, сключени към 18 броя от договорите е договорено, че поръчващият е длъжен да заплаща годишно по нула лева за уговорената работа. От страна на жалбоподателя не са били оспорени установените с ревизионния акт обеми на извършените услуги, а единствено определените им цени. При така установените факти, правилно съдът е приел наличие на предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като неотчетените от дружеството приходи от счетоводни услуги всъщност представляват укрити приходи. Съдебният състав е отделил спорния по делото факт и по искане на дружеството - жалбоподател е допуснал изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която е имала за цел да определи пазарните цени на предоставените от него счетоводни услуги. Вещото лице е изготвило заключението си съобразявайки се с разпоредбите на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, като е изчислило индикативната средна пазарна цена на счетоводните услуги по три метода: по метода на обработена фактура; по метода на месечни такси и по метода на средни цени. Съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице в частта, определяща приходите при договорена месечна такса, съобразявайки се именно с възприетия от ревизираното лице подход при осъществяване на дейността му. Според този подход, неотчетения приход от счетоводни услуги за 2013 г. е в размер на 90 974 лева, а за 2014 г. възлиза на 85 123 лева, респективно след увеличаване на декларирания от дружеството финансов резултат с посочените суми, съдът е определил дължимия допълнително корпоративен данък. Правилно съдът не е взел предвид отговорът на вещото лице на задача 2, което е изчислило дължимия данък въз основа на относителния дял между трите метода, което експертът е обяснил "за получаване на по-близка до реалната цена и с цел намаляване на статистическата грешка". При наличие на конкретно посочени суми на неотчетените приходи от извършени счетоводни услуги по всеки един от трите метода, е следвало да се извърши и изчисляване на съответния допълнително дължим корпоративен данък, след увеличаване на финансовия резултат със съответната сума поотделно за всеки един от методите. Оспореното съдебно решение е правилно и обосновано, постановено е в съответствие с приложимия материален закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна Дирекция "ОДОП" - В. Т. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, изчислено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1 615,32 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение