Определение № 576 от 18.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12309/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Вълев /лишен от свобода с НА [населено място]/ срещу разпореждане № 920/20.11.2023 г. постановено по адм. дело № 162/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е върната частната му жалба вх.№ 2221/04.05.2023 г. по описа на съда, подадена срещу Определение №178/21.04.2023 г. постановено по същото дело. Частният жалбоподател оспорва разпореждането и иска да бъде отменено. Върховният административен съд (ВАС), пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Обжалваното разпореждане е валидно и допустимо като постановено в предвидената от закона форма, от компетентния съд, в производство по чл.213а, ал.1 от АПК. Разгледано по същество същото е правилно по следните съображения: С определение № 178/21.04.2023 г. по адм.д. № 162/2023 г., Административен съд-Велико Търново е оставил без разглеждане жалбата на Г.Вълев срещу мълчалив отказ на началника на ДНСК да му предостави информация по реда на ЗДОИ по заявление от 20.02.2023 г. и е прекратил производството по делото. Срещу това определение е подадена частна жалба, която с разпореждане от 04.05.2023 г. е оставена без движение за внасяне на дължимата се Д.Т., като жалбоподателят е предупреден и че при неизпълнение на дадените указания частната жалба ще бъде върната. На 31.05.2023 г. Вълев е подал молба за освобождаване от Д.Т., която с разпореждане от 06.06.2023 г., постановено по адм.д.№ 162/2023 г. по описа на АС-В.Търново, оставено в сила с определение № 9281/04.10.2023 г. постановено по адм.д.№ 8287/2023 г. на ВАС, е оставена без уважение и му е указано в 7 дневен срок от влизане в сила на разпореждането да внесе дължимата се Д.Т. Изрично с разпореждане от 11.10.2023г. повторно на жалбоподателя е указано, че считано от 04.10.2023 г. дължи представяне на документ за внесена Д.Т. в р-р на 30 лв. за обжалване на определение №178/21.04.2023 г., поради влизане в сила на разпореждането от 06.06.2023 г. Тъй като в даденият му 7 дневен срок – изтекъл на 10.11.2023 г. нередовностите на частната жалба срещу определение № 178/21.04.2023 г. по адм.д. № 162/2023 г. по описа на Административен съд-Велико Търново не били отстранени, на основание чл.231 във вр. с чл.213а, ал.1, изр.второ от АПК съдът постановил оспореното разпореждане № 920 от 20.11.2023 г. Настоящият състав намира същото за правилно. По делото не се оспорва обстоятелството, че жалбоподателят Г.Вълев не е изпълнил в срок даденото му указание да внесе изискуемата се Д.Т. за оспорване на определение № 178/21.04.2023 г. по адм.д. №162/2023 г. по описа на Административен съд-Велико Търново При това положение, обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че частната му жалба следва да се върне. С процесуалното си бездействие, частният жалбоподател не е изпълнил указанията на съда, поради което правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 213а, ал. 1, изр. 2-ро във връзка с чл. 231 от АПК като е върнал частната жалба. Разпоредбата на чл. 213а, ал. 1, изречение 2-ро от АПК е императивна. С факта на неизпълнение в срок на дадените указания, нередовността на частната жалба не е отстранена, което е основание за връщането й, защото нередовността на жалбата е пречка за извършване на следващи процесуални действия. Като е върнал частната жалба на Г.Вълев, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,