Определение № 5153 от 19.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11385/2024 г.

Производството е по реда на чл. 176 вр. чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 144 АПК. Образувано е по постъпила на 24.03.2025 г. молба от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), подадена чрез гл. юрк. Димитрова, съдържаща искане за постановяване на решение, с което да бъде допълнен диспозитивът на Решение № 2222/05.03.2025 г., постановено по настоящето дело, поради „липса на формирана воля“ на съда относно връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по приложението на материалния закон съобразно мотивите на съдебния акт. Заявено е алтернативно искане за тълкуване на решението в насока дали след отмяна на административния акт следва да се издаде нов, с който да се наложи санкция в съответния на закона размер. В писмен отговор от 25.04.2025 г. „Син гардън“ ЕООД, чрез адв. Мейзинева, оспорва допустимостта на първото искане, евентуално – основателността му с аргумент, че решението, чието допълване се иска, е съобразено с нормите на чл. 218 и чл. 221, ал. 1 АПК. Поддържа се, че диспозитивът на решението не съдържа неясноти и непълноти, което обуславя неоснователност и на алтернативно заявеното искане. Върховният административен съд в настоящия състав на Първо отделение намира, че искането за допълване е недопустимо, въпреки че е подадено от надлежна страна по делото и преди да е изтекъл срокът по чл. 176, ал. 1 АПК. За да е допустимо искането за допълване на решение, е необходимо да е налице такава непълнота на решението, при която съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, и която може да бъде отстранена чрез постановяване на ново решение, допълващо вече постановеното. При непълното решение, сочи доктрината, непълнотата се отстранява, без да се посяга върху постановеното решение. Такава непълнота в случая не е налице, тъй като настоящето касационно производство е образувано и проведено по касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ срещу Решение № 2429/22.07.2024 г. по адм. д. № 563/2023 г. на АС Благоевград, с която е заявено искане за отмяна на цитираното решение, за отхвърляне на жалбата на „Син гардън“ ЕООД срещу АУПДВ № 01/311/00622/3/01/04/01 от 16.02.2021 г. и за присъждане на сторените от администрацията разноски. По това искане е постановен диспозитив „ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2429/22.07.2024 г. по адм. д. № 563/2023 г. на АС Благоевград“. Така настоящият съдебен състав се е произнесъл в пълнота по искането, заявено в касационната жалба. Съдът е длъжен да постанови допълнително решение само когато не се е произнесъл по цялото оспорване - чл. 176, ал. 1 АПК – Определение № 9501 от 19.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10881/2022 г. и цитираната в него практика, Недопустимостта на главното искане обуславя недопустимост и на алтернативно заявеното искане за тълкуване на решението, чиято яснота не поражда съмнение. По така изложените съображения исканията на изпълнителния директор на ДФЗ следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Мотивиран така, Върховният административен съд, в състав на Първо отделение