Определение № 11496 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10581/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Т. А. Н. от гр. София, срещу Определение № 30278 от 16.09.2025 г. на Административен съд - София - град по административно дело № 9611/2025 г. С обжалваното определение съдът отхвърля искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № GPAM-1448803 от 25.07.2025 г. на старши полицай към 04 Районно управление в Столична дирекция на вътрешните работи, за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. б) Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно. Обосновава, че оспорената заповед е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган. Счита, че съдът не е отчел, че приложената мярка изцяло го възпрепятства да упражнява трудовата си дейност. Иска да се отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Иска и присъждане на направените в производството разноски. Частният жалбоподател се представлява от адв. К. Груйчев от САК. Ответникът по частната жалба – старши полицай към 04 Районно управление в Столична дирекция на Министерството на вътрешните работи, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че: На 25.07.2025 г. старши полицай към 04 Районно управление в Столична дирекция на Министерството на вътрешните работи съставя срещу Т. А. Н. акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 3272427 за извършено на същата дата нарушение на чл. 150А, ал. 1 ЗДвП – водачът управлява моторно превозно средство със СУМПС с изтекъл срок на валидност; и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП – отказва проба с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за изследване с доказ. анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби и т.н. На 25.07.2025 г. със Заповед № GPAM-144803 старши полицай към 04 Районно управление в Столична дирекция на Министерството на вътрешните работи прилага спрямо г-н Н. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената Заповед № GPAM-144803 на старши полицай към 04 Районно управление в Столична дирекция на Министерството на вътрешните работи с оглед на чл. 172, ал. 6 ЗДвП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. Доколкото специалният закон, а именно ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение на заповед по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, приложими са общите такива по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Предпоставките за спиране от съда на изпълнението на цитираната заповед са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Жалбоподателят, на когото е доказателствената тежест, обосновава искането с обстоятелството, че СУМПС е непосредствено свързано и необходимо за упражняване на правото му на труд. Съдът счита, че не се доказват нито нови обстоятелства, нито настъпването на значителни или трудно поправими вреди, поради което отхвърля искането му. Определението е валидно, допустимо и правилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящия случая предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, който предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлезлия в сила индивидуален административен акт. Така предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт имплицитно съдържа в себе си и възможността изпълнението да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В определени случаи, законодателят е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект, освен ако съдът разпореди друго. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за тази факти и обстоятелства, и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. Частният жалбоподател твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради невъзможността да изпълнява трудовите му задължения. Безспорно е, че отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство за един не малък период от време представлява затруднение за лице, което е свикнало да разчита на придвижването си с личен автомобил, т.е. налице е факт, който ще има неблагоприятни последици за частния жалбоподател. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т.е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможността за управление на моторно превозно средство в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. В настоящия случай, жалбоподателят не е посочил вреди и не е представил доказателства за такива, които биха настъпили от предварителното изпълнение. С оглед липсата на доказателства за посочените твърдения съдът е бил лишен от възможността да направи преценка относно значимостта на вредите. Такива доказателства не са представени и пред настоящата инстанция. С частната жалба е потвърдено отново искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта като за това се изтъкват доводи относно нищожността на самата оспорената заповед и незаконосъобразност на процедурата по издаването й. Последните обаче са аргументи по съществото на спора и не могат да заменят липсата нито на посочени вреди, нито на нови обстоятелства, нито на доказателства за тях. Относно довода на частния жалбоподател, че предварителното изпълнение ще възпрепятства трудовата му дейност, освен казаното по-горе следва да се отбележи, че нито е посочено каква е тази дейност, пряко свързана ли е с управлението на моторно превозно средство, нито къде се полага труд и при какви уславия, нито има ли нови обстоятелства във връзка с упражняваната дейност, която ще бъдат осуетена и/или затруднена предвид предварително изпълнение на заповедта. Бланкетното заявление, че ще изпълнението би „накърнило правото му на труд“ не е достатъчно да обоснове значителни и/или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на заповедта, а съдът не може да ги предполага. Други конкретни нови факти и обстоятелства частният жалбоподател не сочи, поради което искането му за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт, правилно е преценено от първоинстанционния съд като необосновано и недоказано, и съответно отхвърлено. С оглед на горното, доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно, съответно е на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 235 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение