Определение № 793 от 20.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 1786/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 232 от 25.04.2017г. по ч.т.д. № 853/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на дружеството срещу определение № 556 от 24.11.2016г. по ч.т.д. № 178/2016г. на Апелативен съд – Пловдив. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че с постановяване на първоинстанционното определение не е налице отказ да се конституира трето лице-помагач, а съдът не е разгледал искането по същество, поради което е неясно как би се произнесъл първоинстанционният съд, ако беше разгледал искането по същество. Счита, че поради това са неотносими дадените задължителни указания на т.9 „а“ от ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013 на ОСГТК. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което бъде указано на първоинстанционния съд да се произнесе по искането за привличане на трето лице-помагач. Ответникът [фирма], представляван от адв. Е., оспорва частната жалба, като поддържа, че обжалваното определение е съобразено със задължителните указания, дадени в т.9 „а“ от ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че предмет на обжалване пред него е определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд за оставяне без разглеждане на искане за привличане на подпомагаща страна, т.е. за отказ да се конституира трето лице-помагач по смисъла на т.9 „а“ от ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поради това е приел, че предвид указанията в тълкувателното решение, постановеното от въззивния съд определение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима. Определението е правилно. С въззивното определение, което е било предмет на обжалване пред състава на ВКС, е потвърдено първоинстанционно определение, постановено по направено искане за привличане на трето-лице помагач. Първоинстанционният съд е счел искането за привличане на трето лице-помагач за направено след предвидения в чл. 219, ал.1 ГПК срок, поради което го е оставил без разглеждане. Произнасянето на първоинстанционния съд има характера на отказ да се конституира трето лице-помагач и съгласно т.9 „а“ от ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС не подлежи на касационен контрол. Независимо дали отказът е обоснован с пропускане на срока за привличане на подпомагаща страна или с липса на предпоставките на чл.218 ГПК, правните му последици се изразяват в недопускане на третото лице - помагач в производството между главните страни. Поради това въззивното определение не е от категорията на предвидените в чл.274, ал.3, т.1 ГПК /определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото/, нито от категорията на посочените в чл.274, ал.3, т.2 ГПК /определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие/, и съгласно дадените в т.9 „а“ от ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения настоящият състав приема, че изводът на състава на ВКС за недопустимост на подадената частна касационна жалба е правилен и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение