Определение № 552 от 02.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2264/2019 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Р. Г., действащ лично и със съгласието на своята майка Р. Н. Г. против определение № 177 от 10.04.2019 г. (погрешно е посочено № 79/21.02.2019 г.) по гр. д. № 1407/2019 г. по описа на ВКС, ІV г.о. С последното е оставена без разглеждане частната жалба на Г. срещу определение № 79/21.02.2019 г. по гр. д. № 699/2019 г. на ВКС, ІV г.о., с което пък е оставена без разглеждане молба от 08.02.2018 г. на Р. Н. Г. за отмяна на решение № 394/18.01.2018 г. по ч. гр. д. № 8848/2017 г. на Софийски градски съд, постановено по жалба срещу действия на съдебен изпълнител – постановление за възлагане на недвижим имот от 01.06.2017 г. по изп. д. № 1243/2014 г. на ЧСИ Б.. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания акт и се иска неговата отмяна. Ответникът не е изразил становище по частната жалба. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения. За да постанови обжалвания резултат, съставът на ВКС е приел, че жалбоподателят А. Г. не е молител и страна в производството по отмяна на влязлото в сила решение, нито пък е бил и страна в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител (доколкото неговата жалба против действията на съдебния изпълнител е оставена без разглеждане с влязъл в сила съдебен акт), поради което и не разполага с процесуална възможност да обжалва определението на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна, подадена от друго лице - Р. Н. Г., упражняваща търговска дейност като ЕТ „Ротари Росица Гелова“. Определението е правилно. Процесуалните разпоредби са императивни, поради което съобразявайки ги предходният състав на ВКС е констатирал липсата на надлежна легитимация на жалбоподателя за атакуване на определението на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влязло в сила решение по чл. 437 ГПК, подадена от друго лице. Отсъствието й е абсолютна процесуална предпоставка за развитие на производството. Съдът е длъжен да се произнесе по всяка молба за защита на лични и имуществени права, но само при наличие на процесуалните предпоставки за това. Разглежданият случай обаче е друг, поради което и частната жалба на Г. срещу определението на ВКС, предмет на производството по гр. д. № 1407/2019 г. по описа на ІV г.о., не подлежи на разглеждане, както е прието от решаващия състав. Ето защо, като е оставил без разглеждане частната жалба на А. Р. Г., действащ лично и със съгласието на майка му Р. Н. Г., съставът на ВКС е постановил правилно и законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,