Определение № 2 от 05.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1311/2016 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 351, ал. 5 от НПК. Образувано е по повод частна жалба, подадена от защитата на подсъдимия Ф. М. С. против разпореждане от 18.11.2016 г. по ВНОХД № 1545/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 от НПК е върната касационната жалба на подсъдимия против въззивна присъда № 106/02.11.2016 г., постановена по същото дело. В частната жалба се излагат съображения, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като постановеният съдебен акт подлежи на касационен контрол. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че атакуваното разпореждане подлежи на отмяна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като взе предвид данните по делото и становището на страните, за да се произнесе взе предвид следното: Разпореждането на Окръжния съд – Пловдив не страда от пороци, които да доведат до неговата отмяна. Видно от материалите по делото окръжният съд, с присъдата по ВНОХД № 1545/2015 г. се е произнесъл по протест и въззивни жалби на подсъдимите Е. Ц. Ф., И. Ц. Г. и Ф. М. С. срещу присъда № 180/13.05.2014 г., постановена по НОХД № 1504/2012 г. от Районен съд – Пловдив. На основание чл. 336, ал.1, т. 3 от НПК оправдал подсъдимия Е. Ф. по повдигнатото му обвинение по чл. 211 във вр. с чл. 210, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Подсъдимите И. Г. и Ф. С. са оправдани да са извършили престъплението при предварителен сговор и с подсъдимия Ф.. На основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК е намалил наложените на подсъдимите И. Г. и Ф. С. наказания. Присъдата е потвърдена в останалата й част. При тези данни следва да се приеме, че с един съдебен акт въззивният съд е постановил нова присъда и въззивно решение. Предмет на касационно обжалване по глава двадесет и трета от НПК е само онази част от въззивния съдебен акт, с която съдът се е произнесъл по въпросите за вината и отговорността, защото само тя има характер на нова присъда. В останалата си част съдебният акт има характер на въззивно решение. Изменителното решение не подлежи на касационен контрол, тъй като не е налице ново произнасяне по въпросите по чл. 301, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК и по съществото си не представлява нова присъда, каквото е изискването на чл. 346, т. 2 от НПК. Ето защо атакувано разпореждане за връщане на касационната жалба на подсъдимия Ф. С. е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 351, ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение