Определение № 200 от 25.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2461/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. В. Р. срещу определение от 03.07.2020 г. по гр.д.№ 5370 от 2019 г. на Софийския апелативен съд, четиринадесети граждански състав, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с определение № 12013 от 30.10.2020 г., с което е спряно производството по делото до приключване на производството с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по искова молба вх.№ 2010363 от 15.06.2020 г., по която е образувано гр.д.№ 24 392 от 2020 г. на Софийския районен съд, ГО, 118 състав. В частната жалба са изложени съображения за недопустимост и неправилност на обжалваното определение. С писмен отговор от 17.08.2020 г. ответникът по частната жалба и ищец по делото И. В. Н. оспорва частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение по допустимостта и основателността на частната жалба приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на Софийския апелативен съд за спиране на производстото по делото, който подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.274, ал.2, предл.1 ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 ГПК. По същество частната жалба е неоснователна поради следното: С обжалваното определение производството по делото е спряно по искане на И. В. Н., ищец по делото, направено в открито съдебно заседание, проведено на 16.06.2020 г. В това открито заседание ищецът е представил искова молба с вх. № 2010363 от 15.06.2020 г., по която твърди, че е образувано дело в Софийския районен съд, по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, решението по който ще бъде от значение за правилното разрешаване на делото пред Софийския апелативен съд. В обжалваното определение съдът е приел, че между производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и заведения по настоящето дело отрицателен установителен иск за собственост е налице връзка на обусловеност, като за правилното разрешаване на висящото пред Софийския апелативен съд дело е необходимо да се съобрази решението по делото, образувано пред СРС по иска с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за недопустимост на горепосоченото определение. Същият касае допуснатата от съда очевидна фактическа грешка в диспозитива на определението, която впоследствие е отстранена по реда на чл. 247 ГПК с определение № 12013 от 30.10.2020 г. по гр.д.№ 5370 от 2019 г. на Софийския апелативен съд. Тъй като е налице връзка на обусловеност между образуваното по искова молба с вх.№ 2010363 от 15.06.2020 г. пред Софийския районен съд производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ с предмет принадлежността на спорното право към минал момент и производството по настоящото гр.д.№ 5370 от 2019 г. на Софийския апелативен съд, образувано по предявен отрицателен установителен иск с предмет правото на собственост на ответника върху недвижим имот, основано на земеделска реституция, изводите на съда, че е налице основанието на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството, са правилни. По твърденията относно липсата на правен интерес от воденето на делото с предмет отрицателния установителен иск настоящият състав на ВКС не дължи произнасяне, тъй като предмет на частното производство е единствено обжалваното определение за спиране на делото от апелативния съд, поради което е недопустимо да обсъжда и се произнася по наличието или липсата на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно. По разноските, направени в настоящето частно производство, следва да се произнесе въззивният съд при постановяване на окончателния съдебен акт по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение