Определение № 138 от 23.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 426/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на адв. М. Т. М. с искане за допълване на определение № 1096 от 21.11.2023 г. по т.д. № 426/2023 г. на ВКС, като му се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба Кооперация „Всестранна кооперация Единство – Баховица“, [населено място], против решение №230 от 30.11.2022 г. по т.д. №379/2022 на Ловешки окръжен съд. Ответната страна не депозира становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 426/2023 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на Кооперация „Всестранна кооперация Единство – Баховица“, [населено място], против решение №230 от 30.11.2022 г. по т.д. №379/2022 на Ловешки окръжен съд. Настоящият състав с определение № 1096 от 21.11.2023 г. по т.д. № 426/2023 г. на ВКС не е допуснал решението до касационно обжалване, като в определението липсва произнасяне по искането на молителите за разноски. За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за ответната страна, страната следва да докаже реалното им извършването за производството, за което се претендират. Молбата е основателна. Молителят е процесуален представител на ответника и е депозирал отговор на касационната жалба, в който е направено искане за възмездяване на направените сторените разноски. Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие от 07.03.2023 г., в който е записано, че процесуалното представителство се осъществява по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. В тази хипотеза съдът определя дължимия адвокатски хонорар съгласно правилата на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая предмет на делото е иск с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК, който на основание чл. 9, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 1, т. 10 от Наредба 1/2004 г. обуславя минимално дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 937.50 лв. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им, поради което молбата й по чл. 248 ГПК за допълване на определението по настоящото дело следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение