Определение от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 867/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на „Асарел - Медет“ АД, ЕИК 822106269, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, местност „Асарел“, представлявано от изпълнителния директор Н. П., чрез адв. Петров, срещу Решение № 5792/16.12.2025 г., постановено по адм. д. № 647/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-29002923007609-091-001/20.12.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, потвърден с Решение № 415/24.04.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София в частта на установените задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица в размер на 4 594 498,34 лв. за данъчните периоди от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г., заедно с лихви в общ размер на 3 366 778,04 лв., и на НАП е присъдено юрисконсултско възнаграждение от 10 000 лв. Настоящият касационен състав намира, че за да извърши проверка на оспореното първоинстанционно решение по реда на чл. 218 АПК, включително за съответствието му с материалния закон, за което съгласно чл. 218, ал. 2 от кодекса следи служебно, е длъжен да съобрази отговора на въпросите, поставени за тълкуване пред СЕС по дело C-203/25, Neo Group, образувано въз основа на преюдициално запитване съгласно член 267, първи параграф, буква „б” от Договора за функционирането на Европейския съюз, а именно: При обстоятелства като разглежданите в главното производство съвместима ли е с целите на правилото за борба със злоупотребите, предвидено в Директива 2011/96/ЕС, национална практика, която изключва възможността за освобождаване на дивидентите от данък, удържан при източника, в държавата на платеца на дивидентите, когато дивидентите се изплащат на действително дружество майка, осъществяващо дейност в друга държава — членка на Съюза, което като такова не представлява изкуствена конструкция, доколкото извършва търговска дейност и получава дивидентите като действителен бенефициер, но за което данъчната администрация приема, че е участник в поредица от привидни сделки, тъй като чрез него дивидентите са изплатени/прехвърлени на бенефициера на цялата група дружества? 2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли от съответствието между размера на дивидентите (сходен или идентичен) в поредица от сделки да се направи извод за верижно прехвърляне на дивиденти? 3) При обстоятелства като разглежданите в главното производство съвместима ли е с целите на правилото за борба със злоупотребите, предвидено в Директива 2011/96/ЕС, включително с принципа на пропорционалност, посочен в съображенията на Директива 2015/121/ЕС, национална практика, при която данъчната администрация прилага правилото за борба със злоупотребите в държавата, в която са изплатени дивидентите, въпреки че сделките, довели до признаването на поредица от сделки за договореност (която според данъчната администрация не е действителна), са извършени в друга държава — членка на Съюза от местни за тази друга държава членка данъчнозадължени лица? 4) Допуска ли правилото за борба със злоупотребите в държавата на платеца на дивидентите възможност за облагане на дивидентите с данък, удържан при източника, когато данъчното предимство възниква на всеки етап от поредицата от сделки? Може ли да се приеме, че жалбоподателят е получил данъчно предимство, което противоречи на предмета или целта на Директива 2011/96/ЕС, ако в резултат на създаването на такава поредица от сделки възниква данъчно предимство за крайния бенефициер, който използва платените от жалбоподателя дивиденти, за да получи такова предимство? 5) При обстоятелства като разглежданите в главното производство могат ли разпоредбите на член 1, параграф 2 от Директива 2011/96/ЕС да се тълкуват в смисъл, че прилагането на правилото за „освобождаване от данъчно облагане на приходите от дялови участия", с което се транспонира в националното право член 5 от Директива 2011/96/ЕС, може да бъде изключено на основание злоупотреба с правото, свързана с използването на получените дивиденти, когато получаването и използването на дивидентите (последващото разпределяне на печалбата) е извършено през продължителен период от време? 6) При обстоятелства като разглежданите в главното производство съвместима ли е с целите на правилото за борба със злоупотребите, предвидено в Директива 2011/96/ЕС, национална практика, при която данъчната администрация определя данъчна тежест по отношение на платец на дивиденти, без да преценява дали той е знаел и/или е могъл да знае за съществуването на поредица от привидни сделки? Значението на решаването на този спор при обвързаността на националните юрисдикции от преюдициалното заключение (чл. 633 от ГПК - че решението на Съда на ЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България) очертават наличието на връзка на преюдициалност. Мотивиран така и на основание чл. 253 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,