Определение № 6971 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6456/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на М. Т. М., представляван от адвокат Н. Николов, против Определение № 15598/08.05.2025 г., постановено по административно дело № 3769/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Разрешение за строеж № 21/04.02.2025 г., издадено от вр.и.д. Главен архитект на Столична община, и е прекратено производството по делото. В частната жалба и допълнението към нея се съдържат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което се иска неговата отмяна. Развити са съображения за това, че съдът неправилно е определил кръга от заинтересувани лица, които могат да оспорят разрешението за строеж, като се твърди, че ограничението по чл. 149, ал. 2 ЗУТ не следва да се противопоставя на нормите на чл. 147 АПК и чл. 120 КРБ. Ответната страна, Главен архитект на Столична община посредством отговор, изготвен от процесуален представител главен юрисконсулт А. Митова, оспорва частната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебното определение. Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна. Оспореното разрешение за строеж е с предмет изграждане на строеж „Многофамилна жилищна сграда с магазини и подземен гараж“ в поземлен имот с идентификатор 68134.1381.2295, УПИ II-810 „за магазини, жилища, трафопост и подземни гаражи“, кв. 28, местност Толстой, район Надежда. Издадено е в полза на собственика на поземления имот – „Кей Пи Джи Пропъртис“ ООД, който се явява и възложител на строежа. Оспорващият се легитимира като носител на вещни права върху поземлен имот с идентификатор 68134.1381.2128, представляващ УПИ I – за ЖС, кв. 28, местност Толстой, район Надежда, който имот е съседен на процесния. От негова страна не се твърди, респективно не се представят доказателства за вещни права върху имота, за който се отнася оспореното разрешение за строеж. За да прекрати производството по делото, съдът е приел, че жалбоподателят не обосновава правен интерес от оспорване на разрешението за строеж в нито една от хипотезите по чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Този извод се споделя от настоящата инстанция, тъй като е обоснован и съответства на приложимия закон. С оглед вида на разрешения строеж, правилен е изводът на съда за това, че се касае за изграждането на нов строеж в незастроен имот, чийто единствен собственик е „Кей Пи Джи Пропъртис“ ООД. Следователно, кръгът на заинтересованите лица от оспорване на разрешението за строеж е очертан от разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, която е специална и се прилага приоритетно спрямо общите норми на чл. 147 АПК и чл. 120 КРБ, без да им противоречи. Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ надлежно легитимирани да оспорят разрешение за изграждане на нов строеж са единствено изчерпателно изброените в закона лица и това са: възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, в който ще се строи, лицето, което има право да строи в този имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята. Жалбоподателят като носител на вещни права върху съседен поземлен имот не попада след посочените в закона лица, поради което жалбата му се явява недопустима. Останалите хипотези чл. 149, ал. 2, т.2 – т. 4 ЗУТ са неприложими, поради което правилно са изключени от съда. При така изложеното и като съобрази, че оспореното определение е постановено при правилно приложение на закона, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение