Определение № 10988 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9447/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на Д. И. П. и на Е. Р. П., подадени чрез адв. Илиева, срещу определение № 7392 от 16.07.2024 г., постановено по адм. дело № 2425/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставено без разглеждане оспорването им срещу заповед № Г-363/01.09.2023 г. на заместник-кмета на община Варна и е прекратено производството по делото. Жалбоподателките поддържат, че определението е неправилно и молят да бъде отменено, а делото да бъде върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират присъждане на разноски. Ответникът - заместник-кметът на община Варна не изразява становище по частните жалби. Като взе предвид изложеното в частните жалби и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и от страни, за които този акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни по следните съображения: Първоинстанционният съд правилно приема, че за жалбоподателките не е налице правен интерес от оспорване на заповед № Г-363/01.09.2023 г. на заместник-кмета на община Варна, с която на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 128, ал. 11 и чл. 124а, ал. 2, ал. 5 и ал. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е одобрен подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за УПИ XXXIX – 4, за „жил. строителство, търговия, складова дейност“ (ПИ 10135.2522.4), кв. 13 по плана на СО „Акчелар“, гр. Варна. При подробен анализ на събраните по делото доказателства, включително заключенията по двете приети съдебно-технически експертизи, и след тълкуване на всяка една от хипотезите на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, решаващият съд достига до законосъобразния извод, че жалбоподателките не попадат в кръга на лицата, непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Като собственици съответно на ПИ с идентификатор 10135.2521.3069, за който е отреден УПИ III-77, кв. 13 и ПИ с идентификатор 10135.2521.76, съседни на имота, предмет на плана, оспорващите не попадат сред лицата, посочени в чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, които имат право да оспорят разработката, поради което активната им легитимация следва да се определи при преценка на условията на чл. 131, ал. 2, т. 2- 5 ЗУТ. Аргументирано, и при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционния съд, приема, че условията на чл. 131, ал. 2, т. 2 и т. 5 ЗУТ, обосноваващи непосредствено засягане на интересите на жалбоподателките, не са изпълнени. Със одобрения ПУП- ПРЗ не се предвижда свързано застрояване между имота, предмет на плана и имотите на частните жалбоподатели. С одобрения проект не се въвеждат и ограничения в режима на застрояване и ползване на имотите на оспорващите, още повече, че имотът на жалбоподателката П. не е урегулиран и за него не е предвидено застрояване. Законосъобразно е и заключението на решаващия съд, че оспорващите не се явяват заинтересувани лица с право да обжалват заповедта и в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ. От заключенията на вещите лица по изслушаните съдебно- технически експертизи и от обясненията на вещото лице С., дадени в съдебно заседание, се установява, че одобреният ПУП- ПРЗ предвижда застрояване с пет свободно стоящи сгради с максимална височина до 15.00 м., при ограничителни линия на застрояване. При тези факти и след съобразяване с графичната част на повторната съдебно- техническа експертиза, съставът на административния съд достига до правилния извод, че не са налице намалени разстояния, тъй като изискванията на чл. 31 и чл. 32 ЗУТ, регламентиращи разстоянията на сградите на основното застрояване до страничните регулационни граници и към дъното на имота, както и разстоянието между сградите на основното застрояване в съседни имоти, са спазени, като са съобразени изискванията, относими към средно застрояване. В съответствие с изричното изявление на вещото лице С., административният съд правилно отбелязва, че точните разстояния между сградите на основното застрояване и съседните имоти, ще бъдат определени с визата за проектиране и в хода на инвестиционното проектиране, при които ще се определи конкретното местоположение и разположение на сградите, тъй като с плана са предвидени ограничителни линии на застрояване. Правилно е прието, че оспорващите не попадат в кръга на лица, непосредствено засегнати от предвижданията на плана при условията на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, тъй като с одобрения ПУП-ПРЗ не се променя предназначението на имота, за който планът се отнася. По делото е установено, че ПИ с идентификатор 10135.2522.4 по КК на гр. Варна е в урбанизирана територия и попада в смесена многофункционална зона 2 (Смф2) по ОУП на гр. Варна. С процесния ПУП- ПРЗ имотът се урегулира за първи път като за него се отрежда УПИ XXXIX – 4, за „жил. строителство, търговия, складова дейност“ (ПИ 10135.2522.4), кв. 13 по плана на СО „Акчелар“, гр. Варна, като конкретното предназначение и устройствени показатели съответстват на определената устройствена зона. В този смисъл са заключенията на вещите лице по изслушаните технически експертизи. Следователно не е налице промяна предназначението на имота по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, тъй като начинът на ползване не се променя, а доводите на частните жалбоподатели в обратен смисъл са неоснователни. Останалите доводи на частните жалбоподателки, са такива по същество и не следва да бъдат обсъждани, тъй като са извън предмета на настоящото производство. По тези съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение на Административен съд – Варна и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,