Определение № 47 от 15.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 775/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. В. В.,К. С. В. и В. С. В. срещу определение от 27.09.2012г., по ч.гр.д. № 10561/2012г., по описа на СГС, ТО. С последното е оставена без разглеждане – върната като просрочена, частната им жалба вх. № 1025741 от 27.06.2012 г.,уточнена с жалба вх.№92230 от 14.09.2012г., срещу определение от 24.04.2012 г. по гр. д. № 2535/2012 г. на Софийски районен съд, с което е върната подадената от тях искова молба. В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска отмяната му. Изложени са и доводи, че частната жалба е подадена в срок. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирани страни, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по ч.гр.д. № 10561/2012г. по описа на СГС е образувано по подадена от С. В. В.,К. С. В. и В. С. В. на 27.06.2012г. в канцеларията на СГС частна жалба с вх. № 1025741, уточнена с жалба вх.№92230 от 14.09.2012г., против определение от 24.04.2012 г. по гр. д. № 2535/2012 г. на Софийски районен съд, с което е върната подадената от тях искова молба. С атакуваното определение частната жалба е оставена без разглеждане и върната като просрочена. За да постанови този резултат съставът на СГС е приел, че едноседмичният срок от съобщаването на определението, в който правото на обжалване е могло да бъде валидно упражнено, е изтекъл значително време преди подаване на жалбата. Частната жалба е подадена на 27.06.2012г. в канцеларията на въззивния съд с вх. № 1025741. Липсват данни да е изпратена преди това по пощата или по друг начин, така че срокът да не се смята за пропуснат - чл. 62, ал. 2 ГПК. Определението на районният съд е надлежно съобщено на страните: на С. В. на 04.05.2012г. / л.33 от делото на РС/; на К. С. на 04.05.2012г. /л.34/ и на В. С. на 23.05.2012г. /л.41/.Съобразно изложеното е обосновал извод, че като подадена след изтичане на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, като се върне на подателите като просрочена. С оглед данните по делото въззивният съд правилно е възприел и обсъдил датата, на която е заведена частната жалба, както и датите, на които е изтекъл срокът за подаването й от всеки от жалбоподателите, и е достигнал до извод, съответстващ на наличните към този момент данни. С настоящата частна жалба не са представени доказателства, които да обуславят извод различен от този на въззивния съд. Не може да бъде споделен и доводът на жалбоподателите, че атакуваното определение следва да бъде отменено поради значението на спора, въведен като предмет на исковата им молба. В конкретния случай с настоящото производство не се създава сила на присъдено нещо по съществото на правния спор. При тези фактически обстоятелства се налага изводът, че частната жалба е просрочена, поради което определението следва да бъде потвърдено като правилно. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение