Определение № 50026 от 03.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2320/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е на 30.01.2023г. молба от адв. А., пълномощник на Х. Х. П. за изменение на постановеното по делото определение от 20.01.2023г. в частта му за разноските, с което молителят е осъден да заплати на ответниците по жалбата адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1200 лв. Според молителя това възнаграждение е прекомерно. Делото има за предмет спор за две избени помещения и цената на иска е ниска. Обект на касационно обжалване е повторно въззивно решение, след отмяна на първото от Върховния касационен съд, като с касационното решение са очертани спорните въпроси. Поради това молителят счита, че второто касационно производство не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Иска намаляване на присаденото адвокатско възнаграждение да минималното такова от 600лв. Ответниците по молбата Г. Г. Т. и Д. Р. Т. изразяват становище за неоснователност на молбата. Изтъкват, че спорът е сложен, независимо че се отнася за две избени помещения; при новото въззивно разглеждане са събрани нови доказателства и са обсъдени нови възражения, което съответно се отразява на фактическата и правна сложност на касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. С постановеното по делото определение от 20.01.2023г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 260026 от 24.02.2022г. по гр.д. № 3223/2020г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на Х. Х. П.. С решението е признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на Х. Х. П., че Г. Г. Т. и Д. Р. Т. са собственици на основание давностно владение на две функционално свързани избени помещения в избения етаж на жилищната сграда в [населено място], [улица] [населено място] и е осъден Х. Х. П. да предаде владението на посочените помещения на Г. Г. Т. и Д. Р. Т.; отхвърлен е предявения от Х. Х. П. против Г. Г. Т. и Д. Р. Т. насрещен иск установяване, че е собственик на същите две помещения на основание давностно владение, установено в периода 1983г. - 2009г. Обжалваното въззивно решение е постановено при ново повторно въззивно разглеждане на спора след отмяна на предходното въззивно решение от Върховния касационен съд. Предвид недопускането на касационно обжалване в полза на ответниците по жалбата са присъдени заплатените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, които са 1200лв. Предявената молба за изменение на решението в частта за разноските се основава на довод за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.7, ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., в редакцията преди изменението в ДВ бр. 88/2022г., е 600лв. Настоящият състав счита, че не са налице предпоставките на посочената норма за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение, което надвишава минималното такова по Наредба № 1 от 09.07.2004г. Спорът се характеризира с фактическа и правна сложност - събраният доказателствен материал е обемен, наведените и разгледани доводи и възражения на страните по съществото на спора са много. Вярно е, че с отменителното касационно решение са дадени насоки за разглеждане на спора, но с новото въззивно решение съдът, след изпълнение на дадените указания за приемане на техническа експертиза за размера на идеалните части от общите части на сградата, припадащи се на всеки един от жилищните обекти в сградата съгласно чл. 40 ЗС, е разрешил спора за собственост на мазетата въз основа евентуалното придобивно основание, поддържано от ищците - давностно владение, упражнявано от 2001г.; произнесъл се е и по насрещния иск на настоящия молител, основан също на давностно владение. Така че, спорът, пренесен за разглеждане в настоящето касационно производство, е в същия обем и със същата фактическа и правна сложност. Поради това превишението на заплатеното адвокатско възнаграждение над минималното е оправдано. На основание изложеното молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,