Определение № 284 от 25.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 937/2011 г.

Производството е по реда на чл. 248 ал.2 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 ГПК. С молба вх. Nо 4599 / 07.05.2012 година адв.М. С.-АК В. като процесуален представител на И. М. и С. Р. от [населено място] и адв. Р. Х. – АК В. като процесуален представител на Е. Р. Д. и Г. Р. И. са поискали да се постанови допълнително определение по делото за присъждане на направените разноски за защита в касационното производство, съобразно представените документи и направеното искане. Поддържа се, че разноските са поискани своевременно, с писмено становище – защита депозирана за съд. заседание от 05.03.29012 година. По подадената молба ,Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: С Решение Nо 81/20.04.2012 година по гр.д. Nо 937/2011 година на ВКС-II отд., е оставил в сила въззивно Решение Nо 711 от 30.05.2011 година по гр. възз. д. Nо 634/2010 година на ОС- Варна, постановено по исковете на Б. И. С. по чл. 30 ал.1 ЗН. И. М. и С. Р. от [населено място] са участвали в касационното производство в качеството на ответници по касация, чиито интереси са защитавани от адв. М. С. – АК В.. От името на последната, по делото са депозирани писмени защити, като с тази депозирана за открито съдебно заседание е направено искане за присъждане на разноски по делото в случай на оставяне без уважение на касационната жалба. Е. Р. Д. и Г. Р. И. са участвали в касационното производство в качеството на ответници по касация, чиито интереси са защитавани от адв. Р. Х. – АК В.. От името на последната, по делото са депозирани писмени защити, като с тази депозирана за открито съдебно заседание е направено искане за присъждане на разноски по делото в случай на оставяне без уважение на касационната жалба. С оглед данните по делото и закона, настоящият състав на ВКС намира молбата на адв.М. С. за неоснователна, а тази на адв.Р. Х. за основателна по следните съображения. Правото на разноски в исковия процес е регламентирано с разпоредбата на 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява едно имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, за съответната инстанция,при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок. Съгласно чл. 248 ал.2 ГПК, в хипотезите на необжалваемите съдебни актове, а безспорно постановеното решение от ВКС по чл.293 ал.1 ГПК, с която спорът е решен окончателно, е от тази категория, е ЕДНОМЕСЕЧЕН от постановяване на съдебния акт. При данните по делото следва, че след като Решение Nо 81 е обявено на дата 20.04.2012 година, то срокът за допълване на това решение, в частта за неприсъдените разноски ,към датата на подаване на молбата по чл. 248 ГПК – 07.05.2012 година не е изтекъл. К. съд е сезиран своевременно, но с оглед на доказателствата от касационното производство, - а именно договорите за правна защита и съдействие, разписките за платено адвокатско възнаграждение само от страна на Е. Д. и Г. И. в полза на адв.Р. Х. в размер на 1000 лв. / хиляда лева / от всяка една от тях или общо две хиляди / две хиляди лева/ и представените списъци на разноски само от адв.Х. за защитата на нейните доверителки, обуславят извод, че са налиже предпоставките на закона за уважаване само молбата на адв.Р. Х., но не и тази на адв.М. С., за която няма представени никакви документи за заплатени разноски по делото пред ВКС. По изложените съображения и на основание чл. чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия