Решение № 15704 от 29.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4282/2011 г.

Решение № 15704 от 29.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4282/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сити Трейд" ЕООД, гр. София, срещу решение № 338 от 25.01.2011 г. по адм. дело № 2011/2010 г. на Административен съд - София - град, първо отделение, втори състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 800823/19.08.2009 г. на ТД на НАП - София област, потвърден с решение № 1527/2.11.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Гърбелова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна: За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, спазени са и процесуалните правила при неговото издаване. За неоснователно е прието възражението, че ревизионният акт е издаден в нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК - липса на мотиви, тъй като е прието, че мотиви са изложени в ревизионния доклад, който съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК представлява неразделна част от ревизионния акт. На следващо място съдът е приел, че данъчната основа на ревизираното лице правилно е определена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК - воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Според съда жалбоподателят не е успял да докаже положителния факт на наличие на редовно водено счетоводство съгласно изискванията на ЗСч, включително и чрез неоспорените от страните основна и допълнителна съдебно счетоводни експертизи. Относно материалната законосъобразност на ревизионния акт, съдът е приел, че на жалбоподателя правилно са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 106 333.10 лв., тъй като ревизираният субект не е доказал реалността на получените от него доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Последните не могат да се установят и от експертизите по делото, тъй като и при двете е установено, че счетоводството на жалбоподателя не е водено в съответствие със ЗСч. Относно представените в съдебното производство ревизионни актове на преките доставчици, съдът е приел, че с тях не може да се докаже реалност на процесните доставки, тъй като част от тях са издадени след ревизия, извършена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК, тоест при непредставена счетоводна отчетност. При друга част от ревизионните актове, доставчиците не са били открити на декларираните адреси или не са представили счетоводна отчетност. При тези данни съдът е приел, че приходният орган правилно е определил данъчната основа на ревизираното лице въз основа на декларираните от него данни за осъществени доставки по смисъла на чл. 122, ал. 2, т. 15 ДОПК. Постановеното решение е неправилно. Основният спорен момент по делото се свежда до това осъществени ли са реални доставки през проверявания данъчен период (м. ноември 2006 г. - м. юни 2007 г.), за който с ревизионния акт са установени задължения за ДДС, поради отказано право на приспадане на данъчен кредит. За установяване реалността на доставките - тяхното фактическо осъществяване, е необходимо същите да бъдат конкретизирани, да бъде изяснен техния предмет, страни, данъчна основа, както и начисленият ДДС по всяка конкретна доставка. Изясняването на предмета на доставката предпоставя и вида на доказателствата, които получателят по доставката следва да представи с оглед доказване реалността на същата. Видно от процесния ревизионен акт, както и от ревизионния доклад към него, липсва конкретизация на доставките, по които се отказва данъчен кредит, липсват и мотиви защо се приема, че същите са нереални. Не са посочени нито конкретни фактури, нито вида и предмета на спорните доставки, нито е посочено кои са доставчиците, извършили тези доставки. В ревизионния доклад е налице единствено посочване на проверяваните данъчни периоди, като за всеки от тях е прието общо, че е налице недоказване на декларираните от дружеството получени доставки. Единствено в потвърждаващото РА решение на директора на Дирекция "ОУИ" са посочени доставчиците, но отново без конкретизация какъв е предмета на доставените от тях доставки, нито по кои конкретни фактури се отказва право на данъчен кредит. В тази връзка следва да се посочи, че процесният ревизионен акт е издаден след извършена повторна данъчна ревизия, като първоначално издадения ревизионен акт е отменен с решение № 1685/14.11.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ", София. В мотивите на отменителното решение е посочено, че при новата ревизия следва да се извърши проверка и на самото ревизирано лице, което при първоначалната ревизия не е извършено. Изложено е още, че с първоначалния ревизионен акт не е изяснено какъв е предмета на доставките, стоки или услуги и точният им вид, получени ли са от лицето, кога и как е документирано получаването, за какво са използвани и съответно изписани ли са от счетоводството и др. Видно от процесния ревизионен акт и ревизионен доклад, при новата ревизия е изпълнено единствено указанието за извършване на проверка и на самото ревизирано лице. При новата ревизия обаче не е изпълнено указанието за изясняване предмета на доставките, какъв е точният вид на стоките или услугите и всички свързани с тях обстоятелства. Не са изложени и съображения защо се приема, че доставките през съответния данъчен период са нереални. Неизлагането на такива съображения прави ревизионния акт немотивиран, възпрепятства правото на защита на жалбоподателя, тъй като не очертава конкретен предмет на доказване (какви са спорните доставки и с какви документи следва да бъдат доказани), както и препятства осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на РА, тъй като съдът не може да преценява извършени ли са определени доставки, без в РА и РД да е посочено какъв е техния предмет. Обстоятелството, че в двете съдебно - счетоводни експертизи, изслушани по делото, са уточнени и проверени конкретни фактури, издадени през процесния данъчен период и са установени доставчиците на жалбоподателя за този период, не санира порока на ревизионния акт и констатираната в същия липса на мотиви. Неизлагането в РА и РД на съображения относно основния предмет на спора - реалност на доставките, е в нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК и прави РА незаконосъобразен. Като не е обсъдил наведените в тази насока възражения на жалбоподателя и е достигнал до друг правен извод, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение по същество на спора, с което се отмени като незаконосъобразен оспорения ревизионен акт. Предвид изложеното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, на основание чл. 222, ал. 1 АПК,