Определение № 419 от 31.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2063/2018 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 4 и т.5 и пр.2 ГПК. Образувано е по молба на И. Н. С., подадена чрез адв.С. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 и т.5, пр.2 от ГПК на влязлото в сила решение №8 от 01.02.2018г. по гр.д. № 1111 по описа за 2017г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. Молителят поддържа, че са налице поддържаните основания за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като поради допуснати процесуални нарушения е бил лишен от процесуална защита в процеса / основание по чл.303 т.5 пр.2 ГПК/, както и поради това, че решението на касационната инстанция противоречи на влязлата в сила част от въззивното решение, която не е била допусната до касационно обжалване. Ответникът по молбата [фирма] в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е подал писмен отговор чрез адв.К., в който взема становище, че същата не съдържа изложение на основанията за отмяна, поради което е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е подадена в рамките на предвидения в закона преклузивен срок от процесуално легитимирано лице и като такава е процесуално допустима. В рамките на производството по чл.307 ГПК, Върховният касационен съд проверява формалните критерии за допустимост на молбата за отмяна, които се ограничават до наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, правен интерес за страната, инициирала отмяната, съблюдаване на изискванията на чл. 260 ал.1 ГПК за съдържанието и приложенията към молбата за отмяна и спазването на сроковете по чл.305 ГПК. В случая тези предпоставки формално са налице, поради което молбата следва да се допусне за разглеждане по същество. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Трето Гражданско отделение