Определение № 2856 от 30.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1967/2026 г.

ВКСIII гражданско отделение30.05.2026 г.докладчик Николай Иванов

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Ц. Т. К., с вх. № 164/13.01.2026 г./уточнена с молба вх. №455/27.01.2026 г./, за отмяна на влязло в сила решение № 284/13.07.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 289/2023 г. на Окръжен съд -Плевен, с което е потвърдено решение № 33/26.01.2023 г. по гр.д. № 631/2022 г на Районен съд - Червен бряг. Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от Ц. Т. К., молба за отмяна с вх. № 164/13.01.2026 г./уточнена с молба вх. №455/27.01.2026 г./, на влязло в сила решение № 284/13.07.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 289/2023 г. на Окръжен съд -Плевен, с което е потвърдено решение № 33/26.01.2023 г. по гр.д. № 631/2022 г на Районен съд - Червен бряг, с което е отхвърлен иск на Ц. Т. К. с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД от ЗЗД за унищожаване, като сключен поради измама на договор за покупко - продажба на ПИ с ид. № .... находящ се в [населено място]на [улица] площ от 691 кв.м.; заедно с идеални части от построена сграда в имота с ид. № ....с площ от 119 кв.м. с предназначение жилищна сграда и сграда ид. №.... с площ от 44 кв.м. с предназначение гараж, както и сграда с ид. № .... с площ от 27 кв.м. на един етаж с предназначение стопанска сграда и сграда с ид. № ..... с площ от 32 кв.м. на един етаж с площ от 32 кв.м. с предназначение стопанска сграда, обективиран в Нотариален акт № ...., том 3, рег. № 3036 н.д. № 412/21.08.2018 г. на нотариус И. И. с рег. № 023 на НK. В молбата се сочи наличието на основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1,т. 5 ГПК. Твърди се, че атакуваното въззивно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на правото на молителя да участва във въззивното производство. Сочи се, че упълномощения от него адвокат не се е явил пред въззивната инстанция, и че незнае причините за това, но счита, че по този начин не са били изтъкнати неговите доводи за „нищожност на представения по делото нотариален акт“, който молителят не бил подписвал. Счита, че не е бил ненадлежно представляван пред въззивния съд. Ответникът по молбата за отмяна – Н. Ц. Т., не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Трето г.о., след преценка на данните по делото, съобразно правомощията по чл. 307, ал.1 ГПК, намира молбата за процесуално недопустима по следните съображения: Производството, уредено в чл. 303 и сл. ГПК, е извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. За да се допусне до разглеждане по същество молбата за отмяна, тя следва да е подадена от заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК, респ. от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 304 ГПК; да са спазени установените в чл. 305 ГПК процесуални срокове; да има за предмет подлежащ на отмяна съдебен акт; и да съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна. В предварителната проверка за допустимост на производството по отмяна, която съдът извършва съгласно чл. 307 ал. 1 ГПК, следва да се установи кумулативното наличие на всички посочени предпоставки. Липсата на която и да е от тях, обуславя недопустимост на молбата и води до оставянето й без разглеждане. В случая, както се посочи, с решение № 284/13.07.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 289/2023 г. на Окръжен съд -Плевен, е потвърдено решение № 33/26.01.2023 г. по гр.д. № 631/2022 г на Районен съд - Червен бряг, с което е отхвърлен иск на Ц. Т. К. против Н. Ц. Т., с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД от ЗЗД за унищожаване, като сключен поради измама на договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт № ..., том 3, рег. № 3036 н.д. № 412/21.08.2018 г. на нотариус И. И. с рег. № 023 на НK. Въззивното решение № 236/06.07.2009 г. не е било обжалвано и е влязло в сила на 25.08.2023 г. След постановяване на въззивното решение, на 27.05.2024 г. молителят е депозирал пред ВКС писмено изложение с вх. № 501134, с приложени към същото преписи от съдебните решения по делото /първоинстанционно и въззивно/, което е било препратено по компетентност до Районен съд - Червен бряг. Последният е оставил без движение молбата на К. с разпореждане от 02.01.2025 г. за до конкретизира исканията си. В изпълнение на указанията на съда, с молба вх. № 123/08.01.2025 г. К. е посочил, че се касае за молба за отмяна на влязло в сила решение на осн. чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 5 ГПК, като е навел и твърдения, че не е бил ненадлежно представляван пред въззивния съд. Тази молбата за отмяна е била върната на осн. чл.306, ал.2 ГПК с влязло в сила определение от 20.05.2025 г. на Районен съд - Червен бряг, поради неотстранени в срок нередовности. В настоящата молба за отмяна молителят поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Нормата на чл. 305, т. 5 ГПК предвижда, че срокът, в който може надлежно да се упражни правото на отмяна на основание чл. 303, ал. 1 т. 5 ГПК е тримесечен, считано от деня на узнаване на решението. Молбата за отмяна на решение № 284/13.07.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 289/2023 г. на Окръжен съд -Плевен, с което е потвърдено решение № 33/26.01.2023 г. по гр.д. № 631/2022 г на Районен съд - Червен бряг, е недопустима за разглеждане с оглед подаването й след 3-месечния преклузивен срок. Атакуваното решение е влязло в сила на 25.08.2023 г., като узнаването на съдебния акт е станало към момента на връчването му на упълномощения представител на ищеца. Дори да се приеме, че с оглед връчването на адвоката, молителят не е могъл да узнае за акта, то видно от данните по делото такова узнаване е било налице най-късно към датата на подаване на първата молба за отмяна – 27.05.2024 г., към която К. е приложил преписи от процесните решения. Настоящата молба за отмяна със заявено основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена на 13.01.2026 г., т.е. след изтичане на законоустановения тримесечен срок, поради е недопустима като просрочена и следва да се остави без разглеждане. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето г.о.

Цитирани разпоредби

9