Определение № 58 от 11.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 518/2023 г.

Постъпила е искова молба от В. Ц. Д. като съдружник в „Автостъкла“ ООД и от „Автостъкла“ ООД чрез управителя В. Д. и двете лица, представлявани от адв. Д. К. срещу „Петрич Кобра“ ЕООД за отмяна на арбитражно решение № 54 от 28.11.2022 г. по вад 22011/22 г. по описа на ВКС, Второ търговско отделение. В исковата молба са изложени обстоятелства относно постановеното арбитражно решение при наличие на симулативни арбитражни процеси и при липса на арбитражна клауза и допуснати съществени процесуални нарушения от арбитражния съд в производството пред него и конкретно нарушение на Правилника на арбитражния съд. Конкретно е посочено, че М. Ф. Й. като управител на „Автостъкла“ ООД била учредила чрез пълномощно на Г. Ц. Й. представителна власт по отношение на дружеството „Автостъкла“ ООД. Ищцата, В. Д. била оспорвала многократно така наличната представителна власт на управителя Й., както и писмено и устно била оспорвала даденото пълномощно от „Автостъкла“ ООД на Г. Ц. Й.. Във връзка с направеното оспорване на представителната власт на управителя Й. и учредената чрез пълномощно на Й. представителна власт, твърди, че липсва представителна власт при сключеното арбитражно споразумение, въз основа на което е постановено посоченото арбитражно решение. Освен това излага съображения, че не е осигурено правото на защита на „Автостъкла“ ООД в арбитражния процес, съгласно императивните изисквания на чл. 22 и чл. 31 ЗМТА и не била налице формирана правораздавателна воля съобразно императивните изисквания на чл. 38 и чл. 41 от ЗМТА. Излага обстоятелства, че до 15.10.2020 г. представителството на „Автостъкла“ ООД било извършвано заедно и поотделно от Й. и Д., след тази дата било взето решение да се извършва само заедно от двете. Съпрузите на двамата съдружници М. Й. и В. Д. били участвали в дейността на дружеството. След смъртта на съпруга на В. Д., М. Й. и съпругът й Г. Й., който също така бил и в трудово правоотношение с дружеството, престанали да уведомяват Д. за дейността на дружеството. Поради разногласия било взето решение на Общо събрание на съдружниците на 15.10.2020 г., дружеството да се управлява само от двамата управители. Това решение било вписано в Търговския регистър на 23.10.2020 г., като разговорите за това започнали от 08.10.2020 г. В противоречие на добрите нрави на 13.10.20202 г. М. Й. като управител на Автостъкла ООД била упълномощила Г. Й. като пълномощник на дружеството да представлява същото. В. Д. не била известена за правата, които били дадени с посоченото пълномощно. Това пълномощно било нищожно, като издадено в противоречие на добрите нрави, заобикаляне на етичните и законовите норми. По този начин било бламирано решението на Общото събрание на съдружниците на „Автостъкла“ ООД от 15.10.2020 г. за осъществяване на представителството на дружеството чрез двама управители заедно. Чрез пълномощното било се заобикаляло и несъгласието и противопоставянето на В. Д. като съдружник и управител в „Автостъкла“ ООД, на действията, извършвани в полза на „Петрич Кобра“ ЕООД и във вреда на „Автостъкла“ ООД. Увреждащите действия от Й. и съпруга й, представящ се като търговски пълномощник на „Автостъкла“ ООД били следните: На 09.07.2020 г. без съгласието на Д. и „Автостъкла“ ООД било учредено търговско дружество „Автостъкла Кобра“ ЕООД, в което едноличен собственик на капитала бил „МГ 86 Груп“ ООД, в което М. Ф. Й. била управител и съдружник, а за управител на „Автостъкла Кобра“ ЕООД бил назначен и съпругът й и служител в „Автостъкла“ ООД, Г. Й.. Чрез това дружество била извършвана конкурентна дейност на „Автостъкла“ ООД. Установено било, че още от 2020 г. служителите на „Автостъкла“ ООД, Г. Й. и О. П., били започнали да изискват каталози за стъкла не от името на „Автостъкла“ ООД, а за конкурентното дружество „Автостъкла Кобра“ ООД и били пренасочвали доставката на каталози и заявки за поръчките, не до служебните им електронни пощи в „Автостъкла“ ООД, а от регистрирани сходни електронни пощи, без противопоставяне от страна на М. Й., в качеството й на управител на „Автостъкла“ ООД. Д. била установила сключени многобройни договори за наем за имоти на дружеството на „Автостъкла кобра“ ЕООД. Подписани били 6 броя договори за заем от 20.12.2021 г. между М. Ф. Й. в качеството й на заемодател и „Автостъкла кобра“ ЕООД, в качеството на заемател, „Автостъкла“ ООД в качеството на солидарен съдлъжник. За „Автостъкла“ ООД по договорите за заем бил се подписал Г. Ц. Й., който представлявал дружеството чрез пълномощно, което многократно било оттегляно от В. Д., като било и възразявано от нея срещу действията на Й. в качеството му на пълномощник на „Автостъкла“ ООД. Договорите за заем били на стойност 10 000 000 лв. Във връзка с неизпълнение на задълженията по посочените договори за заем били образувани множество арбитражни производства. За арбитражните производства В. Д. никога не била уведомявана. Същите били образувани по искове, на основание договорите за заем, описани по-горе. Описани са действия на Д. за предприемане на действия по защита на правата и законните интереси на „Автостъкла“ ООД. Предвид недобросъвестната търговска практика от М. Й. в търговската дейност на „Автостъкла“ Кобра“ ЕООД с търговските обекти, служители и активи на „Автостъкла“ ООД и отказът да се предприемат мерки относно служителите и активите на „Австокълка“ ООД, както и след уведомяването на В. Д. от счетоводството за затрудненията на дружеството, същата била реагирала незабавно като поискала становище от обслужващото „Автостъкла“ ООД, адвокатско дружество „Т. и съдружници“, адв. Т. и адв. Й., но такова не й било предоставено. В отговор на покана на Д. за провеждане на общо събрание на съдружниците, отивайки до офиса на дружеството, установила, че ключалката на вратата на офиса била сменена, за да не може да се проведе общо събрание на съдружниците на 29.11.2021 г. Г. Й., представящ се за търговски пълномощник на „Автостъкла“ ООД, въпреки изричното противопоставяне за ползване на пълномощното от 13.10.2020 г. от страна на В. Д., бил сключил с „Петрич Кобра“ ЕООД 13 броя договори за търговско представителство, които били абсолютно симулативни сделки. Сключени били без съгласие на управителя В. Д. и били нищожни, поради нарушаване на добрите нрави. В. Д. никога не била уведомявана или запознавана със съдържанието на тези договори. „Автостъкла“ ООД не извършвала дейност след влошаване на отношенията на съдружниците и след като Г. Ц. Й. бил прекратил трудовите договори на служителите на „Автостъкла“ ООД, отново използвайки горепосоченото пълномощно и бил назначил свързаното с него и М. Й. конкурентно дружество „Автостъкла кобра“ ЕООД, като не било имало необходимост от сключване на договори за търговско представителство към 29.8.2022 г., тъй като видно от изложеното по-горе, обектите били отдадени под наем на „Автостъкла Кобра“ ЕООД, с което бил свързан другия съдружник и управител М. Й. и съпругът й Г. Й.. Тези договори за търговско представителство били ползвани като привидно основание да бъдат образувани тринадесет арбитражни производства, като след постановяване на решенията по тях били издадени от СГС дванадесет изпълнителни листа, като по решение № 52 от 28.11.2022 г. все още нямало произнасяне на съда. Излага обстоятелства за извършените действия и изпратени нотариални покани, с които е поискала преустановяване действията против интересите на дружествата. Сочи, че едноличен собственик на капитала на „Петрич Кобра“ ЕООД е София Д. В., съпруга на първия братовчед на М. Й. по майчина линия. Така ищецът в арбитражното производство, „Петрич Кобра“ ЕООВ бил свързано лице със съдружника в „Автостъкла“ ООД М. Й., която била преупълномощила Г. Й. да сключва договори. За тези договори ищцата твърди, че са нищожни поради нееквивалентност на престациите, нарушаващи добрите нрави и целящи „източване на дружествените активи чрез поредица симулативни сделки и арбитражни процеси“. Излага съображения, че чрез поредицата от действия, описани по-горе, се получава намаляване имуществото на дружеството. Тези действия били насочени към намаляване дела на Д. като съдружник. Ищцата Д. не можела да се защити. Излага подробни съображения, че Д. е процесуално легитимирана да предяви иск за отмяна. Ако съдът прецени, че е необходимо исковата молба да бъде подписана и от М. Й., то счита, че следва да се спре производството по настоящото дело до приключване на т.д. 2743/21 г., СГС, VI-22 състав, с което се разглеждал иск за отмяна на решение на Общо събрание на съдружниците за изключване на Й. като съдружник и освобождаването й като управител. Излага съображения за преюдициалност на производството. Сочи множество обстоятелства, обосноваващи липса на надлежно сключено арбитражно споразумение поради обстоятелството, че договорите за търговско представителство, цитирани в арбитражното решение № 54, бил сключен на 29.08.2022 г, като В. Д. не била подписвала същите от името на „Автостъкла“ ООД. Дружеството било представлявано от Г. Й., неправомерно твърдящ, че е търговски пълномощник, като пълномощното му било подписано само от М. Й., негова съпруга. Твърдението в исковата молба е, че при липса на подписване на договорите от двамата управители, представляващи „Автостъкла“ ООД, сключените въз основа на пълномощно, не са действителни и липсва валидно сключено арбитражно споразумение. Излага подробни съображения за липса на представителна власт спрямо ищеца „Автостъкла“ ООД. Не била спазена изискуемата писмена форма. На 09.12.2021 г. била получена нотариална покана, с което съдружникът Д. изрично се противопоставил на действията на Г. Й. и подписаните от него договори. Освен посочените съображения добавя недобросъвестност на арбитъра, постановил арбитражното решение, предмет на исковете. Въпреки получената покана от „Автостъкла“ ООД на 09.12.20121 г. адв. Светолслав Й. бил участвал в учредяване на сдружение „Арбитражен съд при Световен търговски център“. Едновременно с това адв. Й. бил упълномощен и от „Петрич Кобра“ ЕООД да предявява всякакви претенции относно неизпълнение на задължения, възникнали въз основа на договорни и извъндоговорни правоотношения с М. Й. и/или „Автостъкла“ ООД. Председателят на Арбитражния съд – адв. Т., предходен пълномощник на „Автостъкла“ ООД, който бил в известност за отношенията между съдружниците, бил приел да разглежда арбитражните производства. Излага съображения за това, че адв. Т. и Й. са били представители на „Петрич Кобра“ ООД докато арбитражният съд е разглеждал арбитражните производства. Арбитърът адв. К. бил свързано лице с посочените лица. „Автостъкла“ ООД не бил надлежно уведомен за арбитър и за производството пред арбитражния съд. Образуването на арбитражния съд и на арбитражната процедура противоречал на повелителни разпоредби на този закон, не били приложени разпоредбите на ЗМТА. Излагат подробни съображения за неспазване на Правилника на АС при СТЦ, като счита, че самият правилник противоречи на ЗМТА. Решението на арбитражния съд било постановено от небезпристрастен арбитър в противоречие на чл. 13 ЗМТА. Искат отмяна на арбитражно решение № 54 от 28.11.2022 г. по арб. Д.22011/22 г. на Арбитражен съд при сдружение „Арбитражен съд при Световен Търговски Център“. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Предявени са искове от В. Д. и от „Автостъкла“ ООД чрез В. Д. за отмяна на посоченото арбитражно решение № 54 от 28.11.2022 г. по арб. д.22011/22 г. на Арбитражен съд при сдружение „Арбитражен съд при Световен Търговски Център“. От вписванията в Търговския регистър, на основание чл. 11 от ЗТРРЮЛНЦ, се установява, че В. Д. е съдружник в „Автостъкла“ ООД, притежава 50 % от капитала на дружеството. Управители на дружеството са В. Д. и М. Й., като представителството се осъществява заедно, обстоятелство, вписано в Търговския регистър на 23.10.2020 г. С оглед заявените искове от В. Д. в лично качество, с цел да защити правото си на дивидент, като икономически резултат от дейността на дружеството при наличие на печалба, респ. и евентуално правото на ликвидационен дял от „Автостъкла“ ООД, настоящият съдебен състав намира, че са недопустими. В съдебната практика е признато правото на съдружник да предяви иск или да поиска обезпечение, с цел евентуална защита на имуществото на дружеството, като правният интерес е обусловен от правото на дивидент, съответстващо на дружествения дял на отделния съдружник, с оглед конкретно обоснован правен интерес (решение № 133 от 22.11.2011 г. по т.д. 17/11 г., I ТО на ВКС). В този смисъл изцяло в съответствие с протокол 1 към КЗПЧ е тази съдена практика, че дружествен дял, с икономическа стойност, заедно с различни права, свързани с него, които дават възможност на съдружника/акционера да упражнява влияния върху дадено дружество, може да се смята за „притежание“ по смисъла на Протокол 1 към ЕКПЧ. Това включва косвена претенция към активите на дружеството, включително право на дял в тези активи в случай на неговото прекратяване, но също и други права, като право на глас и право на влияние върху политиката по дружество, така както Съдът за защита правата човека, ги е зачел при постановяване на решение по делото OLCZAk v. Poland и Company S and T v. Sweden. Въпреки това, не може да се приеме, че съдружникът в дружество с ограничена отговорност, може да предяви иск за отмяна на арбитражно решение. Искът, предявен на правно основание, предвидено в чл. 47, ал. 1 от ЗМТА, е конститутивен. Съгласно трайната практика на ВКС, производството по исковете, на някое от основанията, предвидени в чл. 47, ал. 1 от ЗМТА е обусловено от производството пред съответния арбитражен съд. Иск за отмяна на арбитражно решение, може да предяви само лицето, което е било страна пред арбитражния съд или универсален правоприемник на страна в арбитражния процес. Съдружник, в дружество с ограничена отговорност - страна в арбитражното производство не може да има право на иск. По принцип съдружници, акционери не могат да се разглеждат като жертви на действия и мерки, засягащи техните дружества (OLZSAk V. Poland Agrotexim and Others v. Greecе), освен при изключителни обстоятелства. Според Съда за защита правата на човека, акционер може да претендира да е жертва съгласно чл. 34 от ЕКЗПЧ в ситуация, при която дружеството и неговите акционери са толкова тясно идентифицируеми помежду си, че се смята за изкуствено да се прави разграничение между тях, примерно е посочено, че това са в случаите когато акционери на малки и семейни дружества, еднолични собственици на капитала, са предявили искове срещу мерките, предприети срещу дружеството. Така е прието по делата „Глас Надежда“ ЕООД срещу България, „Е. срещу България“. Следваща хипотеза, когато Съда за правата на човека, признава право на жалба или иск на акционери, съдружници предявяват всички акционери на малка кооперация или семейна фирма или от обстоятелствата е ясно, че биха предявили и имат общи съвпадащи интереси всички акционери, като целта е защита правата на дружеството. В Ankarcrona v. Sweden, Съдът по правата на човека, подчертава, че причината за приемане на статут на жертва по смисъла на чл. 34 от Конвенцията, в такива случаи, е, че не е имало риск от различия в мненията между самите акционери или между акционерите и борда на директорите по отношение на това има ли нарушение на правата по Конвенцията или какъв е най-подходящият начин за действия. В посочения случай съгласно решението на Съда, жалбоподателят е бил едноличен собственик на капитала на дружеството. Друг случай, при който съдът признава на акционерите право на жалба и пренебрегване юридическата правосубектност на дружеството, е при жалба срещу мерки, засягащи дружеството и отнасящи се до наличието на изключителни обстоятелства, по-конкретно когато е установено, че е невъзможно дружество да подаде жалба чрез органите, създадени съгласно неговия учредителен акт или в случай на ликвидация чрез неговите ликвидатори. (Agrotexim and Others v. Greece,; Lekić v. Slovenia; CDI Holding Aktiengesellshaft and Others v. lovakia; Meltex Ltd and Movsesyan v. Armenia,; Vesel and Loyka v. Slovakia; G.J. v. Luxembourg; Feldman and Slovyanskyy Bank, Vladimirova v. Russia). В делата, попадащи в тази група, самото съществуване на мерки за външен надзор или контрол по отношение на дружество обикновено се разглежда като важен фактор, но не и единствен. Тежестта е върху акционерите да докажат, че длъжностно лице, на което е възложена задачата да се грижи за интересите на дружеството, не е било в състояние или не е искало да повдигне въпросните оплаквания нито на национално ниво, нито пред Съда (Agrotexim and Others v. Greece). При условия на евентуалност, акционерът следва да докаже, че жалбата по Конвенцията се отнася до въпрос като такъв за отстраняването на редовен управител и назначаването на особен представител, по отношение, на който е имало различно мнение между последния и акционерите, или сe отнася за различни действия на представляващия, засягащи интересите на акционерите (Credit and Industrial Bank v. the Czech Republic; „К. ММ5“ АД срещу България, „Капитал банк“ АД срещу България; Международна банка за търговия и развитие“ АД и други срещу България, G. J. v. Luxembourg). Във всяко дело въпросът е бил такъв, че потенциалното му въздействие би могло да има сериозен ефект върху положението на акционерите пряко (S.p.r.l.ANCA and Others v. Belgium) или непряко (G. J. v. Luxembourg) дружеството е било в ликвидация и жалбата се отнася до дейността на синдиците. Акционерите, респ. съдружници трябва да дадат важни и убедителни причини, доказващи, че е практически или ефективно невъзможно дружеството да подаде жалба пред институциите по Конвенцията чрез органите, създадени съгласно неговия учредителен договор, и че следователно трябва да им бъде позволено да подадат оплакването от името на дружеството (Albert and Others v. Hungary). В настоящия случай, не може да се приеме, че ищцата В. Д. има право да иска отмяна на посочените решения на Арбитражния съд като притежател на дял от дружеството „Автостъкла“ ООД, тъй като не е участник в производството пред арбитражния съд и правата й не са идентични с тези на дружеството. Притежаването на 50 % от капитала в дружеството, не обуславя самостоятелно право на жалба. Не са налице действия на надзорни органи или на държавни органи, които да обуславят невъзможност юридическото лице да упражни правата си и да се признае право на иск на ищцата. Не е налице нито една от очертаните хипотези, дружеството не е еднолично и не може да се приеме, че са идентични изразените обективно интереси на съдружниците, липсват действия на надзорни органи, които да не са упражнили правата на дружеството. Не може да се признае и право на иск на ищцата за защита правата на субекта, тъй като по отношение на исковете с правно основание чл. 47, ал. 1 от ЗМТА, не е предвидено право на иск за предявяване на права от името на дружеството, липсва учредена, предвидена в закона процесуална субституция. По изложените съображения ще следва да се върне исковата молба на физическото лице В. Ц. Д. срещу „Петрич Кобра“ ЕООД, на основание чл. 130 от ГПК. По отношение на иска на „Автостъкла“ ООД чрез В. Д., исковата молба е констатирано вече, че е нередовна, на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ГПК, поради което на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК е била оставена без движение и не са отстранени посочените нередовности, изразяващи се в неподписването й съвместно от двамата управители съобразно посочената в търговския регистър представителна власт. Видно от вписванията в Търговския регистър, на основание чл. 11 от ЗТРРЮЛНЦ, дружеството – ищец „Автостъкла“ ООД се представлява от двама управители, заедно от 23.10.2020 г. и понастоящем, т.е. и към момента на подаване на исковата молба 28.02.2023 г. Съобщение с препис от определението за посочване нередовностите на исковата молба, изразяващи се в неподписване на исковата молба, съгласно изискването на чл. 127, ал. 1, т. 6 от ГПК, от двамата управители, представляващи дружеството, респ. да се потвърдят извършените действия по подаване на исковата молба от двамата управители, заедно. Съобщение с препис от определението е изпратен на посочения в исковата молба и вписан в Търговския регистър адрес по седалище на дружеството „Автостъкла“ ООД. Съобщението е върнато в цялост, с констатации на длъжностното лице-призовкар, че фирмата е напуснала адреса. Липсват фирмени знаци и няма данни за наличие на служители. Пълнолетно лице- съсед е съобщил, че фирмата е напуснала адреса. Няма осъществен контакт за връчване на съобщението. Предвид нормата на чл. 129, ал. 3 от ГПК, следва да се прецени дали са налице предпоставките, предвидени в тази норма за връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовностите й. По делото са налични данни, че е налице спор между съдружниците, представляващи дружеството заедно, ищцата В. Д. и М. Ф. Й.. Посочени са в молби на Д. и констатирани в Търговския регистър и системата за достъп до делата, наличието на спорове, включително посоченият т.д. 2743/21 г., СГС, VI-22 състав, спор между съдружник и дружеството, обуславя извод, че не може да се осигури подаване на исковата молба заедно от двамата управители. Дадената възможност на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК в определения срок, не е изпълнена. Това още веднъж потвърждава извода за наличие на спор между управителите и вследствие на това невъзможност да се упражнят правата на дружеството съобразно установената съгласно дружествения договор и вписана представителна власт на двамата управители, заедно. Поради това не може да се приеме, че дружеството не е отстранило нередовностите и като следствие следва да се върне исковата молба. Неотстраняването на нередовностите на исковата молба се дължи на липсата на възможност да се упражнят надлежно правата на дружеството чрез двамата управители заедно, съобразно предвижданията в дружествения договор и вписването в Търговския регистър на начин на представителство, заедно. Предвид изложената практика на Съда за защита правата на човека, следва да се прецени дали неотстраняването нередовностите на исковата молба, се дължи поради неполагане на дължимата грижа от дружеството или поради липсата на правна възможност, поради противоречие между лицата управляващи и представляващи дружеството. С оглед изложените обстоятелства в исковата молба от един от управителите на дружеството, В. Д., следва да се направи извод, че е налице невъзможност да се предяви иск, поради противоречие между двамата управители на търговското дружество, представляващи същите заедно. Тези обстоятелства се потвърждават и от наличието на данни за спорове между управителите и дружеството. Исковете по чл. 47, ал. 1 от ЗМТА се предявяват в преклузивен срок от три месеца, от получаване на съобщение за решението на Арбитражния съд, съгласно правилото на чл. 48 от ЗМТА. Срокът е решителен, след изпускането му, се погасяват правата на страната. Страната ще бъде обвързана от арбитражното решение и няма друга, предвидена в закона възможност да иска неговата отмяна. С липсата на възможност посочените искове да се предявят след изтичане на срока, следва да се извърши преценка за това дали търговското дружество, при което е учредено представителство заедно от двама управители, които поради определени причини не могат да действат заедно, има ефективен достъп до правосъдие и ефективна правна защита. Следва да се приеме, че правото на иск на лицата представлява ефективен достъп до правосъдие и ефективна съдебна защита. Това е основен принцип на правото, провъзгласен в чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧ, като следва да се приеме, че не изключва юридически лица. Освен това, посочените принципи са приложими в случая и на основание разглеждания спор, контрол върху арбитражното решение, какъвто е спорът, с който е сезиран настоящия съдебен състав. Съдът, разглеждащ спор относно арбитражно решение, може да се произнася по правни въпроси относно приложението на норми от правото на ЕС (така Nordsee, 102/81 и C-393/92, Gemeente Almelo ). То ще е приложимо в случаите когато съдът се произнася в областите, пряко регулирани от правото на ЕС или при които е налице съвместна компетентност между държавите членки и ЕС. В случая, разглежданият спор е относно валидността, допустимостта на арбитражно решение, както и допуснати съществени процесуални нарушения от арбитражния съд, които в закона са предвидени като основание за отмяна. Арбитражното решение е относно дължимо възнаграждение при договор за посредничество. При разглеждане на спора, за сезирания съд съществува задължение, в съответствие с принципа на съответно тълкуване, да прилага националното право, в съответствие с правото на Европейския съюз. Това налага извод, че следва да се приложат и правилата, произтичащи от правото на ЕС. Процесуалните правила относно съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от правото на ЕС, не трябва да се прави практически невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на ЕС. Става въпрос за право на юридическото лице на ефективен достъп до правосъдие и следователно до принципа на ефективна съдебна защита. Този принцип представлява основен принцип на правото на ЕС, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки, съгласно чл. 6 и чл. 13 от ЕКЗПЧ. Съгласно чл. 6, пар. 1 от ДЕС, Х. за основните права има същата сила, както договорите. В чл. 51, ал. 1 от ХОП се предвижда, че разпоредбите на ХОП се отнасят за държавите членки когато прилагат правото на ЕС. Съгласно чл. 47 от ХОП, всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на ЕС, са били нарушени има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените условия, както и правото да отнася спора до съд и да бъде разглеждан публично в разумни срокове от безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Съгласно чл. 52 от ХОП, доколкото съдържа права, съответстващи на ЕКПЧ, приложението им е съобразно ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ. Съгласно чл. 52, пар. 3 ХОП, правото на ЕС може да предоставя и по-широка защита. Изводът е, че чл. 47 от ХОП не изключва предоставените права на юридически лица. В този смисъл решение С-279/09 г., СЕС. С оглед посоченото по-горе, при разглеждане на исковете и определяне редовностите на исковите молби, съдът следва да приложи нормите на чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧ, както и с оглед предмета на делото, да приложи предвидените в чл. 47 от ХОП право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. С оглед посоченото решение на СЕС, следва да се приеме, че правото на иск на юридическо лице представлява ефективен достъп до правосъдие и ефективна съдебна защита. На преценка подлежи дали ищецът – търговско дружество с ограничена отговорност, ще получи достъп до ефективна съдебна защита, в случай, че не може да формира воля в предвидени в закона преклузивни срокове за предявяване на искове, поради спорове между управители и съдружници и оспорване на решенията на Общото събрание, които обективно не могат да бъдат разрешени с влязло в сила решение в преклузивните срокове за предявяване на иск. В случай, че не се намери ефективно правно средство за защита, ще се накърнят правата, гарантирани от ЕКПЧ и от правото на ЕС. Според настоящия съдебен състав, е налице национална правна норма, която представлява ефективно правно средство за защита на търговското дружество, конкретно следва да се приложи нормата на чл. 29, ал. 4 от ГПК. Съдебната практика на ВКС по приложение на чл. 29, ал. 4 от ГПК, предвижда, че при противоречие между интересите между представляван и представител, съдът назначава особен представител и определя дали разноските да се поемат от представлявания или от представителя. Назначаването на особен представител, предполага наличие на противоречие между страната и нейния представител. Следва да са насрещни интересите на представляващия и представлявания, с оглед материалноправния спор, предмет на делото или двете насрещни страни да се представляват от едно и също лице. В този смисъл определение № 859/20.12.2012 г. по ч.т.д.732/12 г., ВКС, I ТО, определение № 254 от 28.03.2014 г. по чтд 756/14 г., I ТО, определение № 219 от 28.04.2015 г. по ч.тд 541/15 г. на II ТО, определение № 448 от 30.07.2015 г. по ч.т.д. 1309/15 г. II ТО. Това основание за назначаване е когато едно и също лице представлява две насрещни страни в исковия процес. Следва да се сподели практиката на ВКС, изразена в определение № 205 от 25.03.2013 г. по ч.т.д. 933/12 г., която споделя извода, направен в определение № 859/20.12.2021 г. по чтд. 732/12 г., I ТО на ВКС, че е допустимо да се назначи особен представител на ищец юридическо лице при противоречие в интересите между представляван и представител, както е допустимо и при невъзможност да бъде формирано решение за представляваното търговско дружество, вкл. поради влошени отношения между отделните представляващи, негови управители. Законодателят не е предвидил правна норма за защита правата на ищец – търговско дружество в така посочения случай на противоречие между двама управители, когато представителството е само съвместно и дружеството следва да защити правата си в преклузивен срок. В конкретния случай, нормата на чл. 29, ал. 4 от ГПК следва да се приложи и спрямо ищец, търговско дружество, спрямо което не може да се осъществи надлежно представителство, когато за това дружество е налице вписване в Търговския регистър относно осъществяване на представителството от двама управители, заедно и тези управители не могат да формират обща воля да предявят иск в преклузивен срок, поради спорове между тях. Аргумент за назначаване на особен представител в случаите на невъзможност в преклузивен срок двама управители, представляващи заедно ищеца, да постигнат съгласие за предявяване на иска, е и аналогията на чл. 29, ал. 2 от ГПК, уреждаща липсата на дееспособност и липса на законна представителна власт и попечител на лице, спрямо което трябва да се извършат нетърпящи отлагане процесуални действия. Аналогично, при необходимост от ищеца да защити правата си в преклузивен срок, следва да се приеме, че при спор между двамата управители, е сходна хипотеза и следва и при нея да се допуска назначаване на особен представител. Предвид изложените съображения следва на ищеца да се назначи особен представител, който да отстрани посочените нередовности на исковата молба, изразяващи се в липса на представителна власт за управителя В. Д. да предяви исковете от името на „Автостъкла“ ООД, като потвърди подадената искова молба и осъществи представителство на дружеството в процеса На особения представител ще следва да се заплати възнаграждение от ищеца-търговско дружество, което ще се определи с оглед цената на иска, в случая 250 000 лв. Следва да се определи и възнаграждение за особен представител, в размер на 14 650 лв, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Дължимата държавна такса е 10 000 лв. Отправените искания за освобождаване от държавна такса от В. Д. следва да бъдат оставени без разглеждане, доколкото се прие, че предявените от нея искове са недопустими. По изложените съображения на ищеца следва да се даде възможност, на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ГПК, да осигури потвърждаването на извършените без представителна власт действия от името на ищеца, като се осъществи от назначения особен представител. По искането за спиране на настоящето производство, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на т.д. 2743/21 г., СГС, VI-22 състав, настоящият съдебен състав намира, че е неоснователно. Исковете по оспорване решения на Общо събрание на съдружниците са конститутивни. Решението по тези спорове, ще има действие занапред и не може да се приеме, че е налице преюдициалност спрямо вече образуваното производство, дори и да е налице произнасяне по решение на Общо събрание на съдружниците за промяна на представителната власт на дружеството. Така мотивиран Върховният касационен съд