Определение № 3012 от 14.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2232/2024 г.
ВКСIV гражданско отделение14.06.2024 г.докладчик Мария Христова
Диспозитив
СПИРА на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 2164/10.04.2024г. по в.г.д.№8102/2022г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на решението по г.д.№23478/2018г. на Софийски районен съд, Частен съдебен изпълнител М. И. Б. е осъден да заплати на „Б. Д.“ ООД сумата от 1 255,15лв. (хиляда двеста петдесет и пет лева и петнадесет стотинки), представляваща част от вземане в общ размер от 19 770,58лв. (деветнадесет хиляди седемстотин и седемдесет лева и петдесет и осем стотинки), цедирано в полза на ищцовото дружество от цедента „Д. П.“ ЕООД с договор за цесия от 18.12.2017г., за обезщетяване на претърпени от цедента имуществени вреди за пропуснати ползи, вследствие на виновни и противоправни действия и бездействия на ответника, изразяващи се във вдигане на наложен запор върху банковите сметки на длъжника по изп.д.№3389/2013г. по описа на ответника в „У. Б.“ АД на 15.05.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2013г. до окончателното изплащане на задължението. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 и сл. ГПК. Образувано е по молба от Частен съдебен изпълнител М. И. Б. (обективирана в касационна жалба вх.№66775/11.06.2024г.), чрез адвокат Н. П., за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 2164/10.04.2024г. по в.г.д.№8102/2022г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на решението по г.д.№23478/2018г. на Софийски районен съд, молителят е осъден да заплати на „Б. Д.“ ООД сумата от 1 255,15лв., представляваща част от вземане в общ размер от 19 770,58лв., цедирано в полза на ищцовото дружество от цедента „Д. П.“ ЕООД с договор за цесия от 18.12.2017г., за обезщетяване на претърпени от цедента имуществени вреди за пропуснати ползи, вследствие на виновни и противоправни действия и бездействия на ответника, изразяващи се във вдигане на наложен запор върху банковите сметки на длъжника по изп.д.№3389/2013г. по описа на ответника в „У. Б.“ АД на 15.05.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2013г. до окончателното изплащане на задължението. Срещу въззивното решение молителят е подал в срока по чл. 283 от ГПК касационна жалба с вх. № 66775/11.06.2024 г., в която е обективирана молбата за спиране. По делото е представено и платежно нареждане/вносна бележка с уникален рег. № ... от 07.06.2024г. на „Ю. България“ АД, удостоверяващо внесено по сметка на ВКС, надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а именно – паричната сума от 1255,15 лв. По делото е приложена справка от 14.06.2024г., изготвена от счетоводството на ВКС, от която се установява, че посочената в платежното нареждане сума действително е постъпила по специалната сметка на ВКС при БНБ за гаранции и обезпечения. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК и молбата за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение трябва да бъде уважена. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение