Решение № 404 от 3.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 995/2010 г.

Решение № 404 от 3.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 995/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 443 от 10.05.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 418 от 22.03.2010 г. по в. гр. д. № 2577/2009 г. на Варненския окръжен съд в частта по възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН и дяловете на съделителите, по касационна жалба, подадена С. Т. Р. и Р. Т. Р. Ответниците по касация Г. Р. Н. и Н. И. Н. считат, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е отменено решение № 3106 от 26.10.2009 г. по гр. д. № 6969/2008 г. на Варненския районен съд в частта, с която е възстановена запазената част на Т. Р. Т., починал на 06.08.1996 г., от наследството на Р. Т. Д., починал на 22.02.1990 г., чрез намаляване с 1/4 на извършеното със саморъчно завещание от 15.05.1985 г., завещателно разпореждане в полза на Т. Г. Д., починала на 09.08.2008 г., по предявено от касаторите срещу ответницата Г. Р. Н. възражение по чл. 30 ЗН, както и в частта, с която са определени квотите в допуснатия до делба недвижим имот, съставляващ апартамент № 13 в [населено място], [жк], [жилищен адрес] като вместо това делбата е допусната при съделители и квоти: по 1/24 ид. ч. за С. Т. Р. и за Р. Т. Р., 2/24 ид. ч. за Г. Р. Н. и 20/24 ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност за Г. Р. Н. и Н. Ив. Н. Въззивният съд приел, че делбеният имот е придобит на възмездно основание по време на брака между Т. Д. и Р. Д., който със саморъчно завещание завещал на съпругата си цялото си движимо и недвижимо имущество. С договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 149 от 09.05.2008 г., придобилата собствеността върху целия имот Т. Д. прехвърлила на дъщеря си Г. Н., по време на брака й с Н. Н., 5/6 ид. ч. от имота. Така, при откриване на наследството й на 09.08.2008 г., прехвърлителката е притежавала 1/6 ид. ч., наследена от Г. Р. Н., и по право на заместване - от децата на починалия преди наследодателката неин син Т. Р. Т. - ищците по делото, сега касатори. В хода на делото за делба ищците - наследници по закон на своя баща, като твърдят, че неговата запазена част от наследството на Р. Т. Д. е накърнена със завещанието, са предявили възражение за намаляването му. Въззивният съд изложил съображения, че към момента на предявяване на възражението облагодетелствуваното със завещателното разпореждане лице - съпругата на завещателя, е починало и има качеството наследодател на ищците и на ответницата Г. Н. Същото приживе валидно се е разпоредило с част от завещаното имущество чрез възмездна сделка. Ако се приеме, че наследниците на облагодетелствуваното лице също са получили облага, ще е налице смесване на качеството на ищец и ответник по направеното искане. Затова възражението с правно основание чл. 30 ЗН следва да се остави без уважение. При това положение съдът определил дяловете в съсобствения имот, като зачел извършеното с договора за покупко-продажба разпореждане и съобразно нормите на чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 ЗН. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по определящия въпроса: имат ли право наследниците по закон на лице, извършило завещателно разпореждане, да искат възстановяване на запазената си част, когато наследяват и облагодетелствуваното със завещанието лице, което приживе се е разпоредило с част от завещаното имущество чрез възмездна сделка. Със завещанието наследодателят може, в рамките, установени от закона, да внесе изменения в частите на наследниците по закон, да завещае конкретно определен имот, както и да направи завещателни разпореждания в полза на лица, които не влизат в кръга на наследниците по закон. Във всички случаи завещателните разпореждания не могат да накърняват онова, което съставлява запазена част от наследството на посочените в чл. 28, ал. 1 ЗН наследници по закон - низходящи, родители и съпруг на наследодателя. Искането за намаляване на завещателни разпореждания следва да се предяви срещу лицето, в полза на което е извършено завещателното разпореждане. Ако към момента на предявяване на иска или на възражението това лице е починало, и наследниците на завещателя с право на запазена част от наследството му се явяват наследници по закон и на облагодетелствуваното /ползуващото се от завещанието/ лице, правото им да искат възстановяване на запазената си част от наследството на завещателя не се счита погасено само поради факта, че се явяват наследници и на ползуващия се от завещанието. Не може да се приеме и, че е налице сливане на качеството на ищец и на ответник по искането по чл. 30, ал. 1 ЗН в случаите, когато облагодетелствуваният се е разпоредил чрез сделка с част от завещаното имущество в полза на друг наследник по закон, различен от предявилия иска за възстановяване. Дали със завещания имот е извършено разпореждане е без правно значение, тъй като възстановяването на запазената част, доколкото делбеният имот не може да бъде върнат в наследството, може да бъде и стойностно - аргумент от чл. 37 ЗН. По касационната жалба: С оглед разрешението на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно. Порокът му произтича от това, че вместо да се произнесе по искането на ищците за намаляване на завещателното разпореждане в полза на съпругата на завещателя, въззивният съд, в нарушение на закона, е отказал да стори това. За да определи разполагаемата част, както и размера на запазената част на Т. Р. Т., съдът е следвало да процедира съгласно чл. 31 ЗН, като се произнесе по искането по чл. 30, ал. 1 ЗН както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт, а след това - по иска за делба. В обобщение на изложеното, обжалваното въззивно решение, като постановено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, следва да бъде отменено и тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.