Определение № 922 от 21.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1442/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 21789/16.12.2024 г. на „Офис Кеър“ ЕООД, [населено място], чрез адв.Р. Т., с искане за изменение на определение № 2984/18.11.2024г. по т.д. № 1442/2024 г. на ВКС в частта за разноските, като на молителя да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. Ответникът по молбата А. К. Иванова като ЕТ „ММ-М.-Й.-А. Иванова“, [населено място], оспорва същата. Върховният касационен съд, I т.о. констатира следното: С определение № 2984/18.11.2024г. по т.д. № 1442/2024 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 16/29.02.2024г. по в.т.д. № 8/2024 г. на Бургаски апелативен съд. В мотивите на същото определение съдебният състав е посочил, че ответникът по касационната жалба има право на разноски, но не е доказано тяхното уговаряне, поради което такива не следва да се присъждат. При проверка на доказателствата за направени разходи от молителя съдебният състав установи, че е допусната грешка при произнасяне по искането за присъждане на разноски. С молба с вх. № 6369/27.06.2024 г. ответникът е представил списък по чл.80 ГПК, фактура № [ЕГН]/26.06.2024 г., издадена от Адвокатско дружество „Р.“, с получател „Офис Кеър“ ЕООД, сума за плащане в размер на 2400 лв. с ДДС и основание за издаване: „Адв.хонорар с ДДС вр. производство пред ВКС вр. в.т.д. № 8/2024 г. на АС – Бургас“, както и банково извлечение, видно от което на 26.06.2024 г. по посочената във фактурата банкова сметка е постъпило плащане в размер на 2400 лв. с основание за плащане горепосочената фактура. Не е представен договор за правна защита и съдействие. Настоящият състав на ВКС приема, че уговарянето на адвокатското възнаграждение се установява от издадената от представляващия дружеството фактура с точно посочване на делото, по което е предоставената защитата и размера на вземането, както и от платежния документ, в който клиентът е посочил фактурата и следователно се е съгласил с предложението. Платежният документ удостоверява и плащането на разноските по делото, поради което искането за присъждането им е основателно. По тези съображения постановеното по настоящото дело определение по чл.288 ГПК следва да се измени на основание по чл.248 ГПК в частта за разноските, като в полза на молителя се присъди сумата от 2400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд