Решение № 9654 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3676/2009 г.

Решение № 9654 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3676/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Николай Георгиевич Турлаков, жив. в гр. Варна, срещу решение № 1756/19.12.2008 г. по ахд № 2556/2007 г. на Административен съд - гр. Варна, първо отделение, VIII състав, с което е отхвърлена жалбата му против частта от ревизионен акт (РА) № 0302120/10.09.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърдена с решение № 832/14.11.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, с която за 2004 година са му установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 3 932, 26 лв. и лихви, вноски за здравно осигуряване - 144 лв. и лихви. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на спорната част от РА или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, както и присъждане на направените от него разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с РА в съответствие с чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК жалбоподателят е обложен по аналог, тъй като за 2004 година е получил доходи, които не е декларирал - по два броя договори за строителство на два обекта - договор за изграждане на жилищна сграда в с. Звездица от 21.07.2004 г. и договор за изграждане на вилна сграда в м. Ракитника от 14.09.2004 г., по които възложител е "Архбизнес" ООД, а изпълнител - жалбоподателят. Установено е, че жалбоподателят е получил общо за двата обекта 26 000 евро, които са равни на 50 851, 58 лв., но част от тази сума е похарчена за материали и не представлява доход. Данъчните органи са приспаднали разходи за дейността в размер на 35 652, 88 лв., от които 35 165, 28 лв. за обекта в с. Звездица, съгласно мотиви на решение на ВРС по гр. д. № 4924/2004 г. и 3 587, 85 лв. за обекта в м. Ракитника, приспаднали са 8 % печалба и вноските за здравно осигуряване, след което е получен облагаем доход, съответно данъчна основа в размер на 15 054, 70 лв. и данък по чл. 35 ЗОДФЛ в размер на 3 932, 26 лв. Съдът е посочил, че в съдебното производство е представено влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 8841/2006 г. за обекта в с. Звездица, според който стойността на вложените материали и труд - 42 714 лв. е по-голям от получената от Турлаков сума - 39 116, 60 лв., но при преизчисляване на данъчната основа е получил по-висока стойност от данъчните органи, тъй като е приел за недоказано, че всички разходи за материали са направени от Турлаков. Освен това съдът е възприел и друга методика за изчисляване на данъчната основа, като е приел, че не се касае за доходи от извършвана услуга с личен труд, а доходи от търговска дейност, независимо, че не е бил регистриран като търговец. След като е получил по-високата данъчна основа, съдът е посочил, че не може да влошава положението на жалбоподателя и е оставил в сила решението. Правилна е преценката, че са били налице цитираните в РА условия за облагане по аналог. Настоящият съдебен състав намира, че методиката на изчисление на данъчната основа от страна на данъчните органи е правилна и съобразена с разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и се касае за доход от услуга, извършена с личен труд. Единствената корекция, която е следвало да бъде направена от съда, е да се намали данъчната основа с неприспаднатия размер разходи за строителни материали, за които има новопредставено влязло в сила съдебно решение, че Турлаков ги е направил. Същите нямат характер на доходи и са разликата между 42 714 лв. (разходите по решението) и 35 165, 28 лв. (приспаднати с РА разходи/ или 7 548, 42 лв. След намаляването на данъчната основа, определена от данъчните органи с тази сума, същата става 7 506, 28 лв., закръглена на 7506, 30 лв. съобразно чл. 35, ал. 2 ЗОДФЛ) отм. (, а дължимият доход по чл. 35 ЗОДФЛ) отм. (в редакцията към 2004 година - 1488 лв. Предвид изложеното решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА за определения ДОД над 1488 лв. за 2004 година и съответната лихва и следва да бъде отменено в тази си част, а вместо това да се постанови друго, с което се отменя РА в частта, с която е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ в размер над 1488 лв. и съответната на отменената част от главницата лихва, както и относно присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер над 210 лв. Решението в останалата си част като правилно следва да бъде оставено в сила. На касатора следва да се присъдят разноски пропорционално на уважената част от касационната жалба в размер на 210 лева, платими от ответника по касационна жалба. Воден от горното и на основание чл. 221 - 222 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение