Определение № 371 от 13.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2759/2013 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] с искане за допълване на постановеното по делото определение №.208/3.10.2014г. по чл.245 ал.3 ГПК в частта за разноските. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по направено с молби от 23.01.14г. и 27.02.14г. искане за пресъждане на 750лв. юрисконсултско възнаграждение и 200лв. разноски за възнаграждение на вещо лице по допуснатата счетоводна експертиза. Моли се за пресъждането им. Ответната страна Д. Г. оспорва молбата. Твърди, че искането е несвоевременно заявено, не е бил представен списък с разноски, а претендираното юрисконсултско възнаграждение е прекомерно. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК е подадена в срок и е допустима /липсата на представен списък по чл.80 ГПК не е основание да се откаже допълване – т.8 от Тълкувателно решение №.6/12 от 6.11.12г. на ОСГТК на ВКС/. Разгледана по същество е основателна. Исканията за пресъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски са били своевременно заявени /с молби от 23.01.2014г. и 27.02.14г. – т.е. преди даване ход на устните прения в с.з. на 23.09.2014г./, като съдът е пропуснал да се произнесе по тях с определението си по чл.245 ал.3 ГПК. Дотолкова, доколкото с последното е разпоредено издаване на обратен изпълнителен лист за сумата 6807,24лв., на молителя следва да се пресъдят направените в производството разноски в размер на 200лв. за вещо лице и 335,18лв. юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждението за участие на юрисконсулт се определя от съда /а не от страната/ на база минималните размери за адвокатско възнаграждение, определени в Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в случая – съобразно чл.7 ал.5 вр. с пар.1 от Наредбата. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, съдът