Определение № 11725 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10547/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. К. К. против определение № 7008 от 24.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1244/2025 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Варна оставя без разглеждане жалбата на Г. К. К., срещу частично неизпълнение на заповед № 2409/16.11.1982 г., издадена от Председателя на ИК на ОБНС гр. Варна, с която на основание чл. 98 от Закона за териториално и селищно устройство (отм.) е отчужден в полза на държавата недвижим имот собственост на Г. К. К. и В. К. К. като на Г. К. в определено имотно обезщетение - двустайно жилище, което е предоставено и гараж по реда на чл. 82, ал. 3 ЗТСУ (отм.). С определението съдът изпраща искането по подведомственост на кмета на Община Варна и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд излага съображения, че не са налице изискванията на чл. 256 АПК – защита срещу неоснователни бездействия на административни органи. Приема, че правото на обезщетение на К. с гараж не произтича от ЗТСУ (отм.), а от издаден в негова полза индивидуален административен акт - заповед 2409/16.11.1982 г. на председателя на ИК на ОбНС – гр.Варна. Констатира, че според петитума на жалбата, К. иска цялостно изпълнение на заповед № 2409/1982 г., поради което приема, че претендираното от него субективно материално право на обезщетение с гараж не произтича от нормативен акт. Сочи, че не са предмет на защита по чл.256 АПК задълженията, разпоредени с административен акт, съдебно решение или споразумение, а тяхната защита е тази срещу отказ за принудително изпълнение. По тези съображения съдът прави извод за недопустимост на жалбата. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. В случая жалбоподателят твърди, че кметът на Община Варна бездейства да изпълни свое задължение, произтичащо от нормативен акт - § 9 и § 10 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията, а именно да му се предостави в обезщетение и гараж във връзка с отчуждения му имот през 1982 г. със заповед № 2409/16.11.1982 г. на председателя на Общински народен съвет Варна, издадена на основание чл. 98 ЗТСУ (отм.), който имот твърди, че е завзет. Съгласно чл. 256, ал. 1 АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. В случая тази хипотеза е неприложима, тъй като обезщетението е разпоредено с индивидуален административен акт, с който като обезщетение е определено жилище и гараж. Следователно жалбоподателят, претендира неизпълнение на заповедта от 16.11.1982 г., в частта й относно обезщетяването му и с гараж, но това задължение не произтича пряко от нормативен акт. Нормата нат § 9 ПР ЗУТ регламентира хипотезите за реализиране на правата по висящи отчуждителни-обезщетителни производства, които подлежат на изменение, респективно прекратяване. Ето защо като прави извод за недопустимост на оспорването първоинстанционния съд постановява определение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 ЗУТ Върховният административен съд, второ отделение,