Определение № 781 от 10.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 277/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по касационната жалба на К. И. Б. от [населено място] против определението на Софийски апелативен съд от 21. 02. 2011год., постановено по ч.гр.д.№ 3023/2011 год., с което е оставена без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател за предоставяне на правна помощ във вр. с подаване на частна жалба пред ВКС срещу определението на Софийски апелативен съд от 06.10.2011 год., по ч. гр. д.№ 3023/2011 год. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване, на осн. чл.95, ал.5 ГПК, съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение съставът на Софийски апелативен съд е приел, че независимо, че настоящият частен жалбоподател К. И. Б. е декларирал по надлежния ред, че не притежава недвижими имоти, моторни-превозни средства, влогове и не получава доходи, то обстоятелството, че е едноличен собственик на капитала на [фирма], за пазарната стойност на дяловете от капитала на което ТД няма данни, както и няма данни за цялостното съотношение на притежаваните от същото активи и пасиви, клиентела и пр., изключва да са налице предпоставките на чл.23, ал.4 ЗПП. Като ирелевантна в тази вр. е счетена, както декларацията на молителя Б., че през процесния период дружеството не е извършвало дейност и не е реализирало печалба, така и представените писмени доказателства, че по сметката на ЮЛ липсват парични средства. Съображенията на въззивния съд са обосновани със съществуваща потенциална възможност К. 2000”Е. да притежава и други сметки с налични парични средства в същите. Определението е незаконосъобразно. Неправилна е извършената от въззивния съд преценка на обстоятелствата по чл.23, ал.4 ЗПП - доходите на молителя и семейството му, удостовереното с декларацията имуществено състояние, трудовата му заетост и всички констатирани обстоятелства, касаещи възможностите му да осигури сам необходимото възнаграждение за правна защита- арг. от чл.23, ал.4,т.7 ЗПП. От представените към молбата доказателства, се установява, както е приел и въззивният съд, че К. И. Б. е безработен, няма влогове и не получава доходи, не притежава недвижими имоти и МПС, а домакинството му се състои единствено от него, като по признания на същия в издръжката си е подпомаган от пълнолетните си деца. Следователно изложеното позволява да се приеме, че като е оставил молбата на Б. без уважение, въззивният съд неправилно е приложил 23, ал.4 ЗПП. Предоставянето на правна помощ на молителя в случая се явява и оправдано по см. на чл.24,т.1 ЗПП, съобразени евентуалните ползи при благоприятен по делото резултат за последния и разходите за адвокатска защита. Водим от тези съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК