Определение № 3327 от 31.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2617/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби от К. М. К. [ЕГН], действащ чрез процесуалния си представител адвокат Г. Василев. Първата частна жалба е против определение №26754/11.12.2024 г. по адм.д. № 11159 /2024 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което жалбата му против Решение № КЛ-39/16.10.2024г. на Комисия по прозрачност по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) е оставена без разглеждане като просрочена и е прекратено производството по делото. Изложени са подробни оплаквания за незаконосъобразността му. Направено е искане за отмяната му и възстановяване на срока за обжалване на решение № КЛ-39 от 16.10.2024г на Комисията по прозрачност по ЗЛПХМ Втората частна жалба е против определение № 1416/ 14.01.2025г по адм.д.№ 11159 по описа за 2024г на АССГ, с което е отхвърлено искането му с правно основание чл. 161, ал. 1 от АПК за възстановяване на срока за обжалване на Решение № КЛ-39/16.10.2024г. на Комисията по прозрачност по ЗЛПХМ. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Направено е искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът Комисия по прозрачност по ЗЛПХМ не изразява становище по частните жалби. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: От данните по делото се установява, че административното производство пред Комисията по прозрачност е започнало по подадена от К. М. чрез адвокат К. жалба с вх. № 111-6400/27.08.2024 г. срещу Решение № НСР-33295/28.12.2023 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти (НСЦРЛП). С решение № КЛ-39/16.10.2024 г. на Комисията по прозрачност жалбата е отхвърлена като процесуално недопустима по съображения, че е сезирана с жалба от гражданин, който не притежава качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл.83, ал.1 от АПК, тъй като не е адресат на решението на НСЦРЛП, както и че жалбата е подадена след изтичане на преклузивния срок по смисъла на чл.84, ал.1 от АПК и чл.8 от Правилника за условията и реда за работа на Комисията по прозрачност по ЗЛПХМ след като обжалваното решение е влязло в сила. Решението на Комисията по прозрачност е получено от пълномощника на жалбоподателя К. на 22.10.2024 г. В него е посочено, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред АССГ. Това решение е обжалвано по съдебен ред от К. К. и с определение №26754/11.12.2024 г. по адм.д. № 11159 /2024 г. по описа на АССГ жалбата му е оставена без разглеждане като просрочена и производството по делото е прекратено. Решаващият съдебен състав приема, че подадената на 27.08.2024г жалба против Решение № НСР-33295/28.12.2023 г. на НСЦРЛП, на основание чл. 92, ал. 1 от АПК, ведно с административната преписка е изпратена на Комисията по прозрачност и заведена в административно-информационната система на Министерство на здравеопазването с рег. № КП-00-29/30.08.2024 г. Съгласно чл. 97, ал. 1 от АПК Комисията по прозрачност е следвало да се произнесе в едномесечен срок от получаване на преписката, т.е. до 30.09.2024 г. Комисията не се е произнесла в този срок, поради което според съда след тази дата за оспорващият е започнал да тече 14-дневният срок за оспорване на акта (не е посочено кой точно се има предвид) по съдебен ред, който е изтекъл на 14.10.2024 г. Жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство, е депозирана на 04.11.2024 г., след произнасяне на Комисията по прозрачност с Решение № КП-39/16.10.2024 г, поради което е счетена за просрочена. Във връзка с определение №26754/11.12.2024 г. от К. К. е подадена молба за възстановяване на срока за обжалване по чл.161, ал.1 от АПК, в която посочва, че поради липса на индикации за начало на редовен административен процес по оспорване на процесния акт по административен ред, не е било възможно да бъдат следени сроковете, предвидени в чл. 97, ал.1 от АПК, в следствие на което е бил въведен в заблуждение и е пропуснал срока за обжалване. С определение № 1416/ 14.01.2025г по адм.д.№ 11159 по описа за 2024г на Административен съд София град искането му е отхвърлено. Изложени са доводи за липса на предпоставките за възстановяване на срока по чл. 161, ал. 1 от АПК. Частните жалби са подадени в законоустановения срок от страна с правен интерес, но тази срещу № 1416/ 14.01.2025г е недопустима, а тази срещу определение №26754/11.12.2024 г - основателна, но не по изложените в нея съображения. Съгласно нормата на чл.145, ал.2, т.2 от АПК (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) на оспорване пред съд подлежи само решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество. Това законодателно разрешение кореспондира с чл.98, ал.2 от АПК, която в изр.1 предвижда, че когато въпросът е решен по същество, решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган подлежи на оспорване за законосъобразност пред съда. По силата на изр.2 от цитирания текст, ако жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. Действително, използваната формулировка в част от диспозитива на Решение № КП-39/16.10.2024 на Комисията по прозрачност по ЗЛПХМ (горестоящият административен орган) е непрецизна, тъй като отхвърлянето на жалбата означава произнасяне по същество. Изразените от органа мотиви обаче са изцяло за недопустимост на предприетото по административен ред оспорване и кореспондират с другата част от диспозитива, квалифициращ жалбата на К. К. като процесуално недопустима. В случая решаващият съд не е съобразил, че е сезиран с жалба против Решение № КП-39/16.10.2024 на Комисията по прозрачност по ЗЛПХМ, а не срещу първоначалния административен акт - Решение № НСР-33295/28.12.2023 г. на НСЦРЛП. Видно от първоначалната и от частните жалби, волята на оспорващия е да атакува именно акта на Комисията по прозрачност по ЗЛПХМ. От мотивите на първоинстанционния съд в определение № 26754/11.12.2024 г. се установява, че е обсъждано решението на НСЦРЛП (първоначалния административен акт). По този начин предметът на спора недопустимо е подменен без да е направено подобно уточнение от жалбоподателя, от чиято воля единствено зависи кой акт иска да бъде подложен на съдебен контрол. На съда е предоставено да прецени допустимостта на направеното оспорване по критериите на АПК, но не и да замени посочения от страната акт. За решението на горестоящия орган са неприложими доводите за пропускане на срока по чл. 149, ал. 3 от АПК, включително обосновани с ТР № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013г., ОСС, І и ІІ колегия. Решение № КП-39/16.10.2024 на Комисията по прозрачност по ЗЛПХМ е съобщено на жалбоподателя на 22.10.2024г, жалбата срещу него е подадена на – 04.11.2024г, т.е. в посочения в самия акт 14-дневен срок. С оглед изложените обстоятелства не е налице пропускане на срока за оспорване на решението и обжалваното определение № 26754/11.12.2024 г. по адм.д. № 11159 /2024 г. по описа на АССГ, съдържащо противоположен извод, е незаконосъобразно. То следва да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. В подобен смисъл е определение № 12988/ 02.12.2024г по адм. д. № 10538/ 2024г на ВАС. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК за недопустимост на обжалвания съдебен акт касационната инстанция следи служебно. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК определение № 1416/ 14.01.2025г по адм.д.№ 11159 по описа за 2024г на АССГ трябва да бъде обезсилено, тъй като искането за възстановяването на срока за обжалване по реда на чл.161 от АПК е недопустимо предвид подаване на жалбата против Решение № КП-39/16.10.2024 на Комисията по прозрачност по ЗЛПХМ в срок. С оглед произнасянето по първата частна жалба молбата на К. К. с правно основание чл.161 от АПК остава без правен интерес, поради което следва да бъде оставена без разглеждане и производството по нея да се прекрати. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение