Определение № 10286 от 01.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8825/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. П. Б. от гр. Велинград против определение № 2447 от 21.06.2024 г., постановено по адм.д. № 332/2024 г. на Административен съд - Пазарджик, с което съдът е отхвърлил молба на Б. за допълване на постановено по делото определение № 2148 от 03.06.2024 г. в частта за разноските. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е разграничил електронен документ от електронен образ на документ, надлежно подписан от страната с квалифициран електронен подпис. Оспорва извода на съда за липса на доказателства за извършено плащане по сключения договор за правна защита и съдействие. Иска отмяна на определението и произнасяне по съществото на искането с присъждане на дължимите в производството пред АС - Пазарджик съдебни разноски. Ответникът Областна дирекция на МВР - Пазарджик, чрез пълномощника си, оспорва частната жалба по съображения, изложени в представено писмено възражение. Върховният административен съд приема частната жалба за процедуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. Административният съд - Пазарджик е сезиран с молба от П. Б. да бъде разпоредено на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Пазарджик да прекрати незабавно и безусловно действие по задържането на притежавано от Б. свидетелство за управление на моторно превозно средство. Съдът се е произнесъл с разпореждане от 21.03.2024 г., с което е разпоредил на административния орган прекратяването на фактическото действие и е осъдил ОД на МВР - Пазарджик да заплати на П. Б. разноски по делото в размер на 2010 лв. Административният орган е подал жалба срещу съдебния акт на 25.03.2024 г., която с разпореждане на съда от 28.03.2024 г. е оставена без движение на основание чл. 213а, ал. 1 във вр. с чл. 231 и чл. 235а АПК за заплащане на дължима държавна такса. След изпълнение на даденото указание съдът, с разпореждане от 15.04.2024 г., е изпратил препис от жалбата на другата страна. В указания е постъпил писмен отговор от П. Б.. Страната оспорва подадената касационна жалба и претендира присъждане на разноски за това производство. Към отговора са приложени копие от договор за правна защита и съдействие и списък с разноски, заверени с електронен подпис от пълномощника адв. Г. Георгиева. Делото е изпратено във Върховния административен съд, но с разпореждане е върнато на АС - Пазарджик поради констатирана нередовност на жалбата. С разпореждане от 17.05.2024 г. съдията - докладчик е оставил повторно без движение касационната жалба и е указал на подателя да уточни от чие име е депозирана жалбата - от името на областната дирекция или от името на началник-сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Пазарджик. Поради неизпълнение на задължението в указания преклузивен срок съдът е върнал касационната жалба с определение № 2148 от 03.06.2024 г., като се е произнесъл и по искането на касационния ответник Б. за присъждане на разноските по касационното производство. Приел е искането за недоказано, тъй като към отговора е приложено фотокопие от договор за правна защита и съдействие от 19.04.2024 г., което не е удостоверено с изявление, че е вярно с оригинала, нито самият договор е подписан с електронни подписи от страните. П. Б. е сезирал съда с искане от 06.06.2024 г. да бъде изменено разпореждането в частта за разноските, като същите му бъдат присъдени в пълния претендиран размер. С обжалваното в настоящото производство определение № 2447 от 21.06.2024 г. по адм.д. № 332/2024 г. Административният съд - Пазарджик е приел искането по чл. 248 ГПК за неоснователно и е отхвърлил подадената от П. Б. молба. Повторно е приел, че представеното копие на договора за правна защита и съдействие е създадено като електронен документ, който е подписан с електронен подпис. Няма изрично удостоверяване за идентичност на фотокопието с оригинала на договора, който не е представен по делото. Така мотивиран, съдът е постановил обжалвания акт. Определението е неправилно. Видно от данните по делото, в производството по администриране на подадената от органа касационна жалба срещу постановеното от АС - Пазарджик разпореждане П. Б. е направил искане за присъждане на съдебните разноски за това производство своевременно с писмения отговор. Към искането е представил фотокопие от договор за правна защита и съдействие, сключен между П. Б. и адв. Г. Георгиева на 19.04.2024 г. за сумата от 1000 лв., за които е посочено изрично, че са платени в брой. Фотокопието на договора е заверено с електронен подпис на адв. Г. Георгиева. Съгласно чл. 183, ал. 1 ГПК, когато по делото се прилага документ (какъвто се явява договорът за правна защита и съдействие), той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото. Според ал. 2 на чл. 183 ГПК завереният от страната препис по ал. 1 може да бъде представен и като електронен образ, заверен от страната с квалифициран електронен подпис. В конкретния случай страната е представила електронен образ - фотокопие на договора за правна защита и съдействие, заверен с квалифициран електронен подпис на пълномощника. Според легалната дефиниция "електронен документ" е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Разпоредбата на чл. 183, ал. 2 ГПК обозначава електронните копия на писмени документи като "електронни образи" и по този начин ги разграничава от "електронните документи" по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ и чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014. Разликата между електронния документ и електронния образ на документ на хартиен носител е в начина, по който е обективирана първично съответната информация - дали същата изначално е създадена в електронна форма, когато ще е налице електронен документ, или тя е закрепена в писмен документ, т. е. върху материален носител, какъвто е хартията, посредством писмени знаци, и впоследствие този хартиен носител е сканиран/заснет, като така изготвеното копие е в електронна форма. Съгласно чл. 183 ГПК във вр. чл. 144 АПК, когато по делото се представя документ на хартиен носител, той може да бъде представен и в заверен от страната препис. В случая приложеното копие на договора за правна защита и съдействие е представено като електронно заверено копие на документ. Валидността на документа се установява и от приложения към частната жалба оригинал на договора за правна защита и съдействие. Видно от съдържанието на договора, страната е платила изцяло и в брой при подписване на договора за правна защита и съдействие сумата от 1000 лв. на адв. Георгиева, изготвила и представила писмения отговор по подадената от административния орган касационна жалба. Това волеизявление в договора има характер на разписка за извършено плащане, поради което други доказателства в тази насока не са необходими. Предвид изложеното, на Б. като ответник по касационната жалба се дължат разноски за това производство, поради което обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което определение № 2148 от 03.06.2024 г. на АС - Пазарджик бъде изменено в частта за разноските, като на П. Б. се присъдят съдебни разноски в размер на 1000 лв. Воден от горното, Върховният административен съд