Определение № 292 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2051/2015 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 -во ГПК. С определение № 588/ 10.12.2014 г. по гр.д. № 559/2013 г. Шуменски окръжен съд е отказал възстановяване на срока за изпълнение на указания на съда за остраняване на нередовности по подадена частна касационна жалба срещу негово определение 579/ 23.10.2013 г. по делото. Недоволен от определението Н. М. Н. чрез адв. Н. Х. М., подава частна жалба вх. № 11/05.01.2015 г., допълнена с вх. № 136/12.01.2015 г., в която твърди, че атакуваното определение е изцяло неправомерно и нарушава правото му на защита, навежда доводи и за нищожността му. Иска отмяната му. Върховният касационен съд в настоящия си състав като прецени данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в срок от лицe с активна процесуална легитимация, срещу подлежащ съгласно чл. 66, ал. 2 ГПК вр. с чл. 274, ал. 1. т. 2 ГПК на обжалване съдебен акт, така e процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да откаже възстановяване на срока, Шуменски окръжен съд е приел, че изтъкнатите от молителя обстоятелства, че недобросъвестни длъжностни лица към съда са откраднали банковото бордеро, доказващо внасянето на държавната такса в определения за това от съда срок, не са от категорията на визираните в чл. 64 ГПК особени непредвидени обстоятелства, както и че липсват доказателства страната да е била обективно лишена от възможността да извърши дължимото процесуално действие в срок. Обстоятелствата по делото са следните: С определение № 579 от 23.10.2013 г. по ч. гр. д. № 2050/2015 г. Шуменски окръжен съд е потвърдил отказа на съдията по вписванията да впише, поради липса на местна компетентност, молба на Н. М. Н. за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Срещу определението на Шуменския окръжен съд, недоволна, страната подава частна касационна жалба № 6127/ 20.11.2013 г., като с разпореждане № 1318 /21.11.2013 г. съдът и дава указания за отстраняване на нередовности по нея, в т.ч. за държавна такса. Съобщението с указанията е връчено на 16.12.2013 г. С разпореждане № 51 от 06.01.2014 г., приемайки, че в дадения за това срок страната, не е отстранила нередовността във връзка с държавната такса, окръжният съд връща частната и касационна жалба срещу определението си от 23.10.2013 г. Tова разпореждане е обжалвано като с определение от 23.04.2014 г. по ч. гр. д. № 2050/2015 г. ВКС, IV- то г.о., е отменил същото като незаконосъобразно и върнал делото на Шуменски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната касационна жалба. Следователно към настоящия момент искането на Н. М. Н. по чл. 64, ал. 2 ГПК, което окръжният съд е оставил без уважение с обжалваното определение, се явява лишено от правен интерес. Това е така, защото правният резултат, който страната е целяла чрез него, е получен от нея на друго основание. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт. Абсолютните процесуални предпоставки обезпечаващи допустимост на производството следва да се налице както към момента на предявяване на искането, така и във всеки един следващ момент, включително към момента на постановяване на крайния акт на последна инстанция. Обжалваното определение се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. Така мотивиран, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г.о.,