Определение № 673 от 23.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 645/2009 г.

Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.2 от ГПК по частната жалба вх. № 2807/24.ІІІ.2009г. на Д. Н. Й., Я. Х. Х. – двамата от София, и Н. С. С. от гр. Р. срещу определението на ВКС на РБ, състав на ІV ГА, от 13.ІІІ.2009г. по гр.д. № 223/2008г. Ответникът по частната жалба С. Г. П. от гр. Н. не е заявил становище пред настоящата инстанция. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че е допустима частната жалба само на Д. Й. /само тя е била страна в касационното производство, тъй като само тя е подала касационна жалба срещу въззивното решение на БОС/, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното определение ВКС в производство по чл.218е ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК е оставил без разглеждане касационната жалба на Д. Й. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 23.VІІ.2007г. по гр.д. № 141/2007г., с което е отменено решението на Бургаския РС от 13. ХІІ.2006г. по гр.д. № 82/2005г. и вместо него е постановено друго, с което Я. Х., Н. С. и Д. Й. са осъдени да заплатят на С. Г. П. общо 13677.30лв., в т.ч. 9780лв. – встъпителна вноска по договор за членство в гражданско дружество от 21. ХІІ.1999г., дължима на отпаднало основание, и 3897.30лв. мораторна лихва. Съдът е приел, че производството по исковете срещу дружеството по ЗЗД е прекратено още пред първата инстанция, а Й. не може да упражнява чужди материални права, като обжалва въззивното решение и в частите, постановени по исковете срещу Х. и С. Претенциите по отношение на всеки един от тримата са в размер на по 1/3 от общата сума, или за по 3293лв. по чл.55 от ЗЗД и по 1299.10лв. по чл.86 ал.1 от ЗЗД. При това положение решението срещу Й. е по искове с цена под 5000лв., което поради това и на основание чл.218а б. “а” от ГПК /отм./ не подлежи на касационно обжалване. Определението е правилно. С оглед цената под 5000лв. на всеки един от предявените срещу тримата ответници – физически лица искове, по силата на чл.218а ал.1 б. “а” от ГПК /отм./ производството по делото е двуинстанционно, поради което постановеното от въззивния съд решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, както е приел съставът на ВКС ІV ГО с атакувания съдебен акт. Неоснователни са оплакванията на частната жалбоподателка, че правото на касационно обжалване на въззивното решение всъщност е упражнено от тримата съдружници чрез Д. Й. съобразно решение по протокол от 18.ІХ.2007г. и че така допуснатата грешка е поправима, тъй като упражняването на общото право от един от тях не е нарушило произтичащото от устава на дружеството право на всеки да защити интересите му. Това е така, тъй като поради липса на правосубектност производството по предявените срещу гражданското дружество по ЗЗД АРИ “А”, чийто членове са Й., Х. и С., е прекратено още пред първата инстанция с влязло в сила определение. При това положение производството е продължило само по отношение на всеки от ответниците – физически лица по общия ред, като действията на някого от тях не засягат правната сфера на останалите с оглед разпоредбата и на чл.15 от ГПК /отм./. Ето защо дори Д. Й. да е била упълномощена от останалите съдружници в гражданското дружество с процесуалното им представителство по делото /разбира се съобразно изискванията на чл.20 от ГПК /отм./, това е следвало да бъде изразено в касационната жалба, което не е сторено до изтичането на преклузивния 30 дневен срок и което след този срок е невъзможно. Но дори касационната жалба да бе подадена от тримата ответници, по изложените вече съображения касационното производство също би било недопустимо с оглед цената под 5000лв. на всеки от предявените лично срещу тях /а не срещу гражданското дружество/ искове. По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба на Х. и С. следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,