Решение № 602 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9772/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и слeдващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Пловдив, подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт А. Ангелов, против Решение № 6338/14.07.2025 г., постановено по административно дело № 388/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С оспореното решение, по жалба на Н. М. М., Ж. С. М. и Й. С. М. е отменена Заповед № 25ОА-446/04.02.2025 г. на Кмета на Община Пловдив и преписката по заявление вх. № 24 П-6110/28.06.2024 г. е върната на органа за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Ответните страни Н. М. М., Ж. С. М. и Й. С. М. оспорват касационната жалба и молят съдебното решение да остане в сила по съображения, съдържащи се в писмен отговор, изготвен от адвокат И. Нанев. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорената заповед в производство по чл. 135 ЗУТ е постановен отказ да се разреши изработване на проект за изменение на ПУП - изменение на план за регулация и застрояване за УПИ III – 540.628, обществени дейности, кв. 60 по плана на ж.р. „Тракия“, гр. Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.540.628 по КККР на гр. Пловдив. Производството е започнало по заявление вх. № 24П-6110/28.06.2024 г. и представена скица – предложение, предвиждаща промяна предназначението на УПИ, като се отрежда за жилищно строителство и обществени дейности с ново свободно нискоетажно и средно пететажно застрояване в устройствена зона Жк, устройствени показатели: височина до 25 м., Пзастр. до 50 %, Кинт. до 2,5 и минимална озеленена площ 40 %. Съдът е отменил заповедта след като е приел, че е постановена в нарушение на закона, тъй като в случая са били налице всички законоустановени предпоставки за допускане изработването на предложения проект за устройствено изменение. Оспореното съдебно решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, в това число и заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, които е обсъдил задълбочено, установил е правилно фактите по спора и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи отмяна на съдебния акт. Производството пред административния орган е по реда на чл. 135, ал. 1, във връзка с ал. 3 ЗУТ и е започнало по инициатива на лицата, които се легитимират за собственици на имота, предмет на заявеното предложение. Това е предварителна процедура по издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП, която завършва със заповед, с която се разрешава или отказва изработването на такъв проект. Компетентният орган е обвързан с посоченото от заявителя съдържание, като за него не съществува възможност да се произнесе извън обхвата на заявеното, тъй като това значи административният орган служебно да измени предложението, което в производството по чл. 135, ал. 3 ЗУТ е недопустимо. В това самостоятелно предварително производство, предхождащо процедурата по одобряването на изменение на ПУП, на проверка подлежат ограничен кръг обстоятелства, а именно: дали искането е направено от заинтересовано лице по чл. 131 ЗУТ; има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП; съответства ли предложението с правилата и нормативите по устройство на територията и с ОУП на населеното място, ако има такъв. Както административният орган, така и съдът не следва да извършват преценка за това налице ли е основание за изменение на плана по чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ, каквато проверка се прави на следващия етап от производството по издаване на окончателната заповед за одобряване или отказ от изменение на ПУП. Съответно, при съдебен контрол на акт, постановен по реда на чл. 135, ал. 3 ЗУТ, съдът следва да извърши контрол единствено досежно посочените по-горе обстоятелства, които определят неговата законосъобразност. От приетите по делото писмени доказателства и от изслушаното експертно заключение се установява, че процесното заявление е подадено от заинтересувани лица по чл. 131 ЗУТ, в качеството им на собственици на имота, предмет на предложението. Към заявлението е приложена скица с мотивирано предложение за изменение на регулационния и застроителен план, както и становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ. Според ОУП имотът попада в устройствена зона Жк – с преобладаващо комплексно застрояване и с устройствени показатели – плътност 50 %, коефициент на интензивност 2,5, минимална озеленена площ 40 % и височина до 25 м. В тази връзка и предвид правилото, че Общият устройствен план е основа за цялостното устройство на съответната територия, като определя структурата и преобладаващото предназначение на териториите, но не и конкретното предназначение на отделните имоти, което се определя с подробен устройствен план, се налага изводът за съответствие на предложението с действащия ОУП и с правилата и нормативите по устройство на територията. Както правилно е приел съдът, тъй като имотът е частна собственост по отношение на него следва да намери приложение изключението, регламентирано в чл. 13, ал. 7, т. 2 от Правилата и нормативите за прилагане на ОУП на Община Пловдив, а именно в процесният имот могат да се изграждат освен обекти за общественообслужващи дейности, също така и жилища на собствениците, като част от сграда от основното застрояване. Тоест, допустимо е както предложената промяна в предназначението на имота, така и предвиденото ново застрояване при спазване на устройствените показатели, заложени с ОУП. На следващо място, правилни са съжденията на съда относно градоустройствената допустимост на предложеното изменение. Заповед № ОА-608/30.03.2001 г. на Кмета на Община Пловдив, на която се е позовал органът е издадена на основание § 50а ПЗР ЗИД ЗТСУ, която норма е изчерпала приложението си именно посредством издаване на същата заповед. Касае се за упражнена възможност към онзи момент, според която временна постройка е получила траен градоустройствен статут, като не съществува правна разпоредба, която да ограничава правото на собственика на имота да инициира в бъдеще различно градоустройствено решение. Налице са всички законоустановени предпоставки за това да бъде разрешено изработването на проект за изменение на устройствения план, така както е заявено, поради което административният орган е следвало да го допусне. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответните страни за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат И. Нанев, при условията на чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА, което следва да се определи в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА за всяка от страните или общо 1917 евро /равностойността на 3750 лева/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение