Определение № 5785 от 03.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4598/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. С. Д. от гр. София срещу Определение №10386 от 25.03.2025 г. по адм. дело №11188/2024 г. на Административен съд - София – град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му против решение по т. 24 от Протокол №35 от 09.09.2014 г. на Постоянната комисия по транспорт, организация и безопасност на движението (ПКТОБД) при Столична Община (СО), с което е съгласуван проект за организацията на движение (ПОД) в кв. Лозенец и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател - С. С. Д. поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна. Твърди, че със съгласувания ПОД е въведен режим на почасово паркиране „Синя зона“ и „Зелена зона“ в район „Лозенец, вкл. на ул. Вежен № 17 – 19. Неразделна част от протокола е приложената схема за местоположение и обхват на местата за платено паркиране на ул. Вежен. Счита, че именно Протокол № 35 от 09.09.2014 г. и в частност решението по т. 24 от него е актът, който подлежи на съдебен контрол, като в този смисъл е Определение №19779 от 14.10.2024 г. по адм. д. №8128/2024 г. на АССГ. Видно от началната страница на този протокол, последният е утвърден от заместник – кмета на СО. В обжалваното определение изрично е констатирано, че липсва последващ акт на кмета на СО, като тези факти обосновават извод, че обжалваният протокол е придобил статута на окончателен административен акт. Оспорва и констатацията на съда за липса на правен интерес от оспорването. Иска отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - Постоянната комисия по транспорт, организация и безопасност на движението към Столична Община не изразява становище в срока и по реда на чл. 232 АПК. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение и след анализ на разпоредбите на чл. 4, ал. 2, ал. 6 и ал. 7 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (Наредбата), съдът е приел, че обжалваният акт няма самостоятелно значение, тъй като е част от процедура и не подлежи на самостоятелно оспорване, на основание чл. 21, ал. 5 АПК. На следващо място, АССГ е посочил, че дори да се приеме, че оспорваното решение подлежи на самостоятелно оспорване като индивидуален административен акт, то за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването му, тъй като последният не е страна в развилото се административно производство. По изложените съображения е оставена без разглеждане подадената жалба и е прекратено производството по делото. Определението е правилно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е решение по т. 24 от Протокол № 35 от 09.09.2014 г., прието на заседание на Постоянната комисия по транспорт, организация и безопасност на движението при Столична община, с което е съгласуван проект на организацията на движението в кв. Лозенец. Противно на твърденията на жалбоподателя, с посочения протокол не е въведен режим на почасово паркиране „Синя зона“ и „Зелена зона“ в район „Лозенец“. Такъв е бил въведен със Заповед №СО15-РД-09-437 от 29.07.2015 г., отменена със Заповед №СОА17-РД95-555 от 29.09.2017 г., отменена със Заповед №СОА18-РД95-690 от 31.10.2018 г., отменена със Заповед №СОА20-РД95-502 от 29.12.2020 г., всичките на кмета на СО. Заповед №СОА20-РД95-502 от 29.12.2020 г. на кмета на СО, с която е въведен на територията на Столична община, режим на почасово платено паркиране „Синя зона“ и „Зелена зона“, е била предмет на оспорване по адм. д. №8128/2024 г. на АССГ, производството по което е прекратено с Определение №19779 от 14.10.2024 г. Жалбоподателят не е оспорвал това определение пред Върховния административен съд (ВАС), като мотивите на първоинстанционния съд не обвързват настоящия съдебен състав относно тълкуването и прилагането на закона. В съответствие с чл. 4, ал. 4 от Наредбата (в приложимата към датата на издаване на обжалваното решение редакция), кметът на СО възлага изработването на ПОД за части от територията на СО на специализирано звено на столичната общинска администрация. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредбата (в приложимата редакция), всички проекти за организация и регулиране на движението, както и промените в тях, се изработват в съответствие с нормативните актове, ГПОД и ПОД за части от територията на СО и се съгласуват с Дирекция „Транспортна инфраструктура“. Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от Наредбата (в приложимата редакция) предвижда, че компетентният орган, който разглежда, обсъжда и приема проектите за ПОД за части от територията на СО е Общинският експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ) на СО. Освен приемане на проекта за ПОД визираният подзаконов нормативен акт, в чл. 4, ал. 7, регламентира и одобряването му от кмета на СО, чието волеизявление се наслагва към решението на ОЕСУТ за приемане на ПОД. С оглед изложеното, правилни са изводите на АССГ, че обжалваното решение не подлежи на самостоятелно обжалване в съответствие с чл. 21, ал. 5 АПК. Оспореното решение за съгласуване на ПОД от Постоянната комисия по транспорт, организация и безопасност на движението при Столична Община към Дирекция „Транспортна инфраструктура“ е част от процедурата по приемането и одобряването на проекта за ПОД. Така приетото решение е одобрено от заместник кмета на Столична община, като това обстоятелство не му придава характер на административен акт по смисъла на АПК. Волеизявлението на заместник кмета на СО е отделен акт, който не е предмет на настоящото производство. По аргумент от чл. 21, ал. 5 АПК, обжалваното решение на Комисията не подлежи на самостоятелно обжалване, с оглед на което правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК (в този смисъл Определение №8670 от 10.06.2019 г. по адм. д. №6465/2019 г. на ВАС, VII отд.). За пълнота следва да бъде отбелязано, че ако съгласуваният проект на ПОД е вече фактически приложен, без да е приет по установения ред, засегнатите могат да защитят правата си по друг процесуален ред (в този смисъл Определение №12556 от 17.10.2018 г. по адм. д. №12611/2018 г. на ВАС, VIII отд.). Така мотивиран и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение