Определение № 153 от 16.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 360/2015 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от Ю. Ц. М., с която прави искане за изменение на решение №176/17.12.2015г., постановено по делото в частта за разноските. Смята, че разноски не се следват на ищеца, след като няма направено искане за присъждането им, алтернативното искане е за намаляване на разноските със сумата от 250 лв., представляваща разноски за съдебно - графологичната експертиза, по съображение, че искът за отмяна на арбитражното решение не е уважен по основанието по чл. 47, т.2 ЗМТА. Постъпило е становище от [фирма] за оставяне на молбата без уважение. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Молба вх. №370/14.01.2016г. е постъпила в едномесечния преклузивен срок по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по съществото молбата е неоснователна. Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на направените по делото разноски / с изключение на адвокатско възнаграждение/ в проведеното публично заседание на 29.10.2011г. В изпълнение на разпоредбата на чл.81 ГПК настоящият състав на ВКС, ТК с решението си се е произнесъл по искането на ищеца за присъждане на разноски. В исковото производство по чл.47 ЗМТА ищецът е направил следните разноски: 5800 лв. ДТ и 250 лв. депозит за допуснатата по негово искане графологична експертиза. Отговорността за разноски по делото е правото на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените от страната разноски, в чиято полза съдът е решил делото. Съдебните разноски са разходите, които страните правят в производството по делото. Разходите могат да бъдат от различно естество – държавна такса, разноски за процесуално представителство, разноски за свидетели и вещи лица, или за събиране на други доказателства и др. Отговорността за разноски по принцип е обективна/ безвиновна/ и е обвързана с изхода на съдебния спор за съответната страна в процеса. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси и разноски се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска/ чл.78, ал.3 ГПК/. В случая искът на ищеца за отмяна на арбитражното решение е уважен, поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК има право на направените в производството по чл.47 ЗМТА разноски общо в размер на 6050 лв. С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС, ТК намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е не основателна. Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав