Решение № 58 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 50/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частни жалби на А. К. Т. и М. И. И. срещу определение от съдебно заседание от 28.09.2009 г. по в.гр.д. № 823 от 2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което съдът е оставил без уважение искането на касаторите, на Г. И. К. и на Н. Б. Г. да бъдат конституирани като трети лица-помагачи на ответника „П” ЕООД. В частните жалби се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Пълномощникът на ищците по делото Е. А. С., Е. Х. С., В. К. С., Е. А. С., Й. Й. Х.- Д., В. Х. Д., Р. П. П., И. Петрова О. и Д. Д. С. оспорват частната жалба и молят определението да бъде оставено в сила. Ответникът по делото „П” Е. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частните жалби са допустими: подадени са от легитимирани страни /лица, които са поискали да бъдат конституирани като трети лица-помагачи на ответника по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд на 28.09.2009 г., а частниге жалби са подадени на 05.10.2009 г. и на 02.10.2009 г./ и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.220, изр.2 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни поради следното: Встъпването на трето лице-помагач на страна по делото се допуска, само когато това трето лице има правен интерес от това встъпване. Такъв правен интерес е налице, когато решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице, по- конкретно когато по изключение силата на пресъдено нещо на решението се разпростира и спрямо това трето лице, или когато решението по това дело може да бъде повод за предявяване срещу третото лице на обратен иск, или когато това решение ще затрудни или усложни защитата на правата на третото лице спрямо подпомаганата страна. В случая в молбата си за встъпване като трети лица-помагачи частните жалбоподатели са твърдяли, че имат правен интерес да участват в делото, тъй като са придобили част от спорния имот от ответника по това дело и съгласно чл.121, ал.3 от ГПК /отм./ решението ще има сила на присъдено нещо и спрямо тях. Правилно Пловдивският окръжен съд е приел, че от представеното към молбата доказателство /нотариален акт № 1* том 11, рег. № 2* по нот.д. № 355 от 23.07.2008 г./ не се установява такова правопроемство между ответника „П” Е. и молителите: праводател на молителите по този нотариален акт е „Г” ООД, който не е страна по делото, а към молбата за встъпване не е представен нотариален акт или друг документ, установяващ че това ООД е придобило имота именно от ответника по делото „П” Е. и то в хода на това дело, а не преди неговото завеждане. Представената към настоящите частни жалби справка от С. по вписванията за предходни приобретатели на спорния имот също не доказва такова правоприемство: в справката са отразени прехвърляния на идеални части от ПИ № 955 от кв.3 по плана на гр. П., находящ се на ул.”Г” № 75, който видно от скиците е идентичен с процесния имот, от „П” Е. на В. А. М., извършени на 21.06.2007 г., но не и от В. М. на „Г” ООД /в справката са отразени прехвърляния от 16.01.2008 г. и от 17.01.2008 г. от В. М. на „Г” ООД, но на други имоти- сгради, находящи се в ПИ № 852/. Тоест, към настоящия момент няма доказателства, установяващи безспорно че на основание чл.121, ал.3 от ГПК /отм./ и аналогичния чл.226, ал.3 от новия ГПК силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 823 от 2008 г. на Пловдивския окръжен съд ще се разпростира и спрямо частните жалбоподатели, поради което правилно Пловдивския окръжен съд е приел, че те не са доказали да имат интерес да участват по делото като трети лица-помагачи на страната на ответника. Ето защо, обжалваното определение, с което съдът е оставил без уважение искането на А. К. Т., М. И. И., Г. И. К. и Н. Б. Г. за конституирането им като трети лица-помагачи на ответника по делото е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение