Определение № 1988 от 27.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6690/2024 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. М. М., чрез адвокат Славова, за допълване на решение № 12428 от 18.11.2024 г., постановено по адм. дело № 6690/2024 г. по описа на Върховния административен съд, в частта му за разноските, като се иска присъждане и на такива в размер на 1250 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред първата инстанция. Ответникът, кмет на община Свищов не взема становище по искането. Върховният административен съд намира, че искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустимо. С решение № 12428 от 18.11.2024 г., постановено по настоящото дело, съдът е отменил решение № 1287 от 12.04.2024 г., постановено по адм. дело № 474/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново като вместо него постановил отмяна, по жалба на М. М. М., на т.2, т.3, т.4, т.5, т. 6 и т. 7 от Заповед № 871-РД-01-03/ 18.07.2023 г. на кмета на община Свищов. С решението е осъдена община Свищов да заплати на М. М. сума в размер на 2696 лева, съставляващи разноски по делото, от които внесени държавни такси в размер на 80 лева, внесени депозити за изготвяне на експертизи пред първата инстанция в размер на 1116 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева по договор за правна помощ от 10.10.2024 г. Искането е неоснователно. Допълване на постановен по делото съдебен акт съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК се следва в случаите, при които съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски. Допълването е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. В случая от М. М. е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски пред двете инстанции с касационната жалба. Това искане е разгледано от съда, налице е произнасяне по него в диспозитива на съдебния акт, поради което предвиденият в чл. 248 ГПК ред за допълване не е приложим, съответно конкретното искане следва да се остави без уважение. Отделно от това следва да се отбележи, че процесуалното представителство на М. М. в първоинстанционното производство е осъществено от адвокат Стефанов по силата на представено по делото пълномощно от 13.11.2023 г. Искането за присъждане сторени разноски като адвокатско възнаграждение се основава на представен по делото договор за правна защита и съдействие от същата дата, който договор е подписан от адвокат Стефанов като изпълнител, но не и от М., като възложител. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване, с него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени – мотивите към т. 1 от ТР № 13/2013 г. ОСГТК на ВКС. В случая не се установяват договорни правоотношения между ищеца и адвокат Стефанов, определящо задължение за заплащане на възнаграждение на адвоката за сумата, предмет на искането, което води до неговата неоснователност. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,