Определение № 2702 от 26.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3531/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба от „АЕРАРИУМ“ ЕООД, чрез адвокат Р. Т., срещу решение №730/31.05.2023г., постановено по в.г.д.№2940/2022г. на Софийски апелативен съд. С разпореждане от 01.08.2023г. въззивният съд предприел действия по отстраняване на констатираните нередовности на депозираната касационна жалба. С молба вх.№17623/28.07.2023г. касаторът „АЕРАРИУМ“ ЕООД, представляван от управителя В. П. И. е заявил отказ от предявените искове на основание чл.233 от ГПК и е поискал прекратяване на производството по делото. С разпореждане №3337/14.08.2023г. въззивният съд е изпратил касационната жалба с делото по компетентност на ВКС, като посочил, че препис от молбата за оттегляне на жалбата не подлежи на връчване. С молби вх.№10420/28.08.2023г. и вх.№11475/21.09.2023г. ответникът по делото К. С. Б., чрез адвокат П. К., е направил искане за произнасяне по депозираната от насрещната страна молба за отказ от предявените искове. Съдът, като взе предвид, че отказът от иск изхожда от легитимирана страна, процесуално допустим е при всяко положение на делото, без съгласието на насрещната страна и постановените решения не са влезли в сила, счита, че с депозираната на 28.07.2023г. молба от касатора - ищец е десезиран от разглеждането на спора по настоящото дело. С оглед на горното, съдът намира, че постановените решения следва да бъдат обезсилени, на основание чл.233, изр. трето от ГПК, а съдебното производство по делото - прекратено. На основание чл.78, ал.4 от ГПК касаторът/ищец „АЕРАРИУМ“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на К. С. Б. направените в хода на съдебното производство разноски. Последните са в размер на 1740лв. за разглеждане на делото пред първостепенния Софийски градски съд. Заплатеното от ответника по касационната жалба и ответник по иска адвокатско възнаграждение за разглеждане на делото пред въззивния Софийски апелативен съд е в размер на 60 000лв. и е над минималния размер, предвиден в Наредбата. Ищецът/въззивник „Аерариум“ ЕООД е направил възражение за прекомерност на същото. Съгласно ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде направена преценката за прекомерност в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да направи преценка за действително свършената работа от адвоката и фактическата и правна сложност на делото. Предмет на настоящото производство е иск за сумата в размер на 900 000лв. /частичен от 2 132 000лв./ – главница по договор за заем. Материалният интерес на иска се определя от неговата цена, а не от пълния размер на непредявеното вземане, поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 9, ал. 2, т.6 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, с ДДС е 43 980 лв. В конкретния случай производството пред въззивната инстанция се е развило в едно съдебно заседание, без събиране на доказателства; процесуалният представител на въззиваемата страна/ответник е депозирал писмен отговор по жалбата, явил се е в съдебно заседание и е представил писмени бележки по спора. При преценка на извършените процесуални действия и сложността на спора, предмет на разглеждане, съдът намира, че хонорар в размер над 44 000лв. е прекомерен, поради което в полза на страната следва да бъде присъден посочения размер. Общия размер на следващите се на К. С. Б. разноски е 45 740лв. Мотивиран от изложеното съдебният състав