Решение № 12457 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12436/2012 г.

Решение № 12457 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12436/2012 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Мирослав Стефанов - юрисконсулт и пълномощник на Столична община - Район "Витоша", против Решение № 3123/24.06.2011 г. постановено от Административен съд София - град, II-ро отделение, 33-ти състав по адм. дело № 572/2011 г., с което е отменена Заповед № РД-09-359/20.12.2010 г., издадена от кмета на района. В жалбата (която се намира в кориците на адм. дело № 10568/2011 г. по описа на Върховния административен съд), се твърди, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, при постановяването му са допуснати съществени нарушения на материалния закон. Според касационния жалбоподател първоинстанционният съд неправилно е решил, че част от заявения имот е незастроен и на това основание е отменил заповедта в тази й част. Моли решението да бъде отменено и оставена в сила отменената заповед на кмета на района като законосъобразна и правилна относно отменената й част. От ответницата Здравка Георгиева Грошева и заинтересованата страна Цоцка Стаменова Гуговска е постъпила молба с характер на писмена защита, също намираща се в кориците на адм. дело № 10568/2011 г. по описа на ВАС, в която се моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е допустима, като по същество е неоснователна. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. Касационната жалба на Кмета на Район "Витоша" е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 3123 от 24.06.2011 г. по административно дело № 572/2011 г., в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, Административен съд София - град, Второ отделение, 33-ти състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ заповед № РД-09-359/20.12.2010 г. на кмета на район "Витоша", Столична община в частта й, с която площта от 737 кв. м от имот пл. № 14 от стар кадастрален план преди 1950 г., заключена между точки 14, 15, 16, 12, 13, 14 на приложената към заключението на вещото лице скица, попадаща в УПИ VII-189, кв. I от действащия регулационен план за м. "Национален киноцентър София Бояна" на гр. София е определена за застроена и вместо това съдът ОПРЕДЕЛЯ за незастроена площта от 737 кв. м от имот пл. № 14 от стар кадастрален план преди 1950 г., попадаща в УПИ VII-189, кв. I от действащия регулационен план за м. "Национален киноцентър София Бояна" на гр. София, заключена между точки 14, 15, 16, 12, 13, 14 на приложената към заключението на вещото лице скица, която е неразделна част от решението. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на делегираните му със заповед № РД-09-3439/18.06.2008 г. на кмета на Столична община правомощия и в законоустановената форма, като при издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и установеното от фактическа страна в заключението от съдебно-техническата експертиза, съдът е счел, че площта от 737 кв. м е свободна от застрояване и мероприятия по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Приел е, че наличието на затревяване в тази част на имота не може да обоснове извод за извършено благоустрояване, тъй като същото не притежава белезите на систематично и проектирано оформяне на парково пространство, а и самото отреждане на УПИ VII-189 "за киноцентър", в който попада тази част от имота, не включва мероприятието озеленяване. При тези факти съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е неправилно. При напълно изяснена фактическа обстановка съдът е достигнал до погрешен правен извод, поради което не заповедта на кмета на район "Витоша", а решението противоречи на материалния закон. Преди всичко следва да се отбележи, че на две места в своето решение съдът вместо действителния издател на оспорената заповед - кмета на район "Витоша" е посочил кмета на район "Надежда", но тази очевидна фактическа грешка може да бъде поправена по реда на чл. 175 от АПК. Административното производство пред Кмета на Район "Витоша" е започнало по Молба с вх. рег. № 9400-4698 от 26.06.2009 г. от Здравка Георгиева Грошева, която е поискала да бъдат разгледани документите за имота на наследниците на Георги Кръстев Белутов, предмет на чл. 13 за обезщетение на земята в границите на Киноцентъра. В жалбата си до Административен съд София-град срещу заповед № РД-09-359/20.12.2010 г. на кмета на район "Витоша", с която е одобрено Решение № 4 по Протокол № 14 от 19.11.2010 г. на комисията за определяне на 2322 кв. метра от бивш имот пл. № 14, кад. л. № 640 като застроени, Здравка Георгиева Грошева заявява, че Киноцентърът е продаден на фирма "Ню Имидж" и моли за адекватно и равностойно обезщетение за имота. За трети път Здравка Георгиева Грошева иска от съда да бъде определено обезщетение за невъзстановения имот в молбата си от 18.02.2011 г., която е депозирана в изпълнение на указания на съда в разпореждане за оставяне на жалбата й без движение. Правилно първоинстанционният съд е посочил в своето решение, че в това междинно производство по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, което се развива преди произнасянето на Общинската служба по земеделие по искането за възстановяване правото на собственост върху съответните бивши земеделски земи, не се изследват въпросите за дължимостта и размера на обезщетението, но неправилно е счел, че има свободна от застрояване площ. Съдът изцяло е кредитирал заключението на вещото лице, което действително не е било оспорено от страните по делото, но е игнорирал съществен факт - че процесният бивш имот пл. № 14 се намира в територията, заета от Национален Киноцентър София - Бояна и попада вътре в територията, заградена и охранявана от "Ню Имидж България" ЕООД. Служебно известно е на съда, че тази фирма придобива собствеността чрез надлежно проведена приватизационна процедура по реда на ЗППДОП (Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия), понастоящем ЗПСК (Закон за приватизация и следприватизационен контрол). В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи) се определя застроената част, респективно свободната площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот и в това производство не се обсъждат обстоятелства, свързани със законността на сградите, съоръженията и другите видове неизчерпателно изброени в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ строителни дейности, които са пречка за възстановяване на собствеността. Освен това следва да се отбележи, че определянето на застроителния статут на имоти, които се намират в частна собственост, а не са общински (бивши държавни) или държавни, е недопустимо, тоест определянето на свободни части от частния имот е недопустимо предвид невъзможността те да бъдат обект на реституция. Частната собственост е неприкосновена. Целта на ЗСПЗЗ (Закон за собствеността и ползуването на земеделските земи) е да се възстанови правото на собственост на бившите собственици (които всъщност според решението на Конституционния съд никога не са изгубвали своята собственост), но това не следва да става за сметка на собствеността на други трети добросъвестни лица. Волята на законодателя по чл. 11, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е да се определи застроената площ на незастроени имоти или части от тях, а не да се определи застроената площ от застроените дворни места - парцели и УПИ. По принцип по аргумент от тази разпоредба имотите на трети лица са извън обсега на производството по определяне на застроена и незастроена част и не попадат в нито една от трите посочени хипотези. Като е определил за незастроена част площ от частен имот, съдът е постановил решение, което се явява неправилно поради противоречие с материалния закон и затова същото ще трябва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли подадената срещу заповедта на кмета на района жалба. За пълнота следва да се отбележи, че самата жалбоподателка претендира обезщетение за земята на наследодателя си, което обезщетение се дължи на основание на чл. 10б от ЗСПЗЗ за тези земеделски земи, които се намират в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, като обезщетението е или с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,