Чл. 1

Чл. 1.(1) Земеделски земи по смисъла наЗакона за собствеността и ползването на земеделските земи(ЗСПЗЗ) са тези, които са предназначени за земеделско производство и:

1. (изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г.) не се намират в границите на урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон;
2. не са включени в горския фонд, определен вчл. 3, ал. 2 от Закона за горите;
3. (изм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г.) не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват складови помещения или дворове към такива сгради до нормативно определените размери;
4. (доп. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.) не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни и други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения до нормативно определените размери, както и естествени водни течения и водни площи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Стопанските дворове на трудовокооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) и държавните земеделски стопанства (ДЗС) или части от тях, намиращи се извън границите на урбанизираните територии, са земеделски земи, ако не са застроени и са годни за земеделско производство. (3) (Нова - ДВ, бр. 72 от 1993 г.) Земите, заети със съоръжения или инсталации, които са бракувани или застроени с малоценни постройки, са земеделски, ако са годни за земеделско производство.