Решение № 110 от 29.10.2025 г. на Районен съд - Етрополе по дело № 347/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК като е образувано по повод подадена в РС – Етрополе жалба от И. Р. И., с ЕГН •••••••••• с адрес в гр. •••••••••••••••• срещу Писмо на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Етрополе, с изх. № ПО – 15-152-1/11.07.2025 г., обективиращо отказ за издаване на административен акт за възстановяване собствеността върху земеделски земи, находящи се в землището на с. ••••••••••. В молбата се твърди, че с писмо изх. № ПО-15-152-1/11.07.2025 г. Общинска служба „Земеделие“ - Етрополе е отказала да възстанови на жалбоподателя собствеността върху земеделски имот, попадащ в землището на с. ••••••••••, с площ 5828 кв.м., от които 1955 кв.м. попадат в ПИ № 87391.122.3; 1666 кв. м. – в ПИ 87391.122.8; 1317 кв.м. – в ПИ № 87391.122.9 и 890 кв.м. в ПИ № 87391.511.09, съгласно геодезическо заснемане от месец юни 2025 г. Твърди се, че съгласно действащия кадастрален и регулационен план на с. •••••, имоти с пл. №159 и пл. № 160, в кв. 40, са собственост на жалбоподателя и брат му Васил Р. И., като част от тези имоти, видно от плана на селото излизат извън регулация и попадат в поземлен имот с ид. № 87391.122.3. Навеждат се доводи, че по отношение на частта, попадаща извън регулация с площ от 280 кв.м., жалбоподателя притежава нотариален акт № 166 от 1997 г. Твърди се, че с Решение № 3058/24.03.1994 г. на ПК-Етрополе е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. И.Г., в съществуващи стари реални граници, включващо и заснетия с геодезическото заснемане имот, като с оглед на това, на основание чл. 14, ал.1, т. 1, вр. чл. 10, ал. 12 и чл. 10а, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18б, ал. 1 ППЗСПЗЗ, жалбоподателят е поискал от Общинска служба „Земеделие“ – гр. Етрополе предприемане на действия по възстановяване на собствеността върху бившия земеделски имот в стари реални граници. Твърди се, че това му е било отказано с писмо с изх. № ПО-15-152-1/11.07.2025 г. В този смисъл се излагат твърдения относно неоснователността и незаконосъобразността на отразеното в посоченото писмо, като аргумент за постановения отказ, за това че е възстановена по – голяма обща площ по Решение № 3058/24.03.1994 г. Твърди, че с това решение са посочени, заснети и доказани 11 бр. имоти, от общо 16 бр., като по именно три от тях се иска възстановяване. Навеждат се доводи, че така постановения отказ е незаконосъобразен, тъй като съгласно чл. 18ж, ал. 4, т.2 ППЗСПЗЗ, при установяване на разлика в площта на имота при заснемане на старите му реални граници и площта, доказана с документ от собственика, общинската служба по земеделие признава правото на собственост при допустими отклонения в зависимост от начина на трайно ползване. С оглед на това се посочва, че в случая са влезли в сила Решения №12/20.02.1998 г., Решение № 12А/02.06.2007г. и Решение №12Д/22.08.2006 г. на ОС „Земеделие“ – гр. Етрополе, които представляват влезли в сила административни актове, със съответни правни последици и това, че заснетите имоти излизат с по-големи площи представлява незаконосъобразен и неправилен извод. Административния орган е представил писмен отговор в срок, с който оспорва така подадената жалба, като неоснователна. Твърди, че видно от административната преписка, образувана по случая се установява, че ПИ № 87391.122.3; ПИ № 87391.122.8 и ПИ № 87391.122.9 представляват стопански двор с изградени сгради и прилежащи площи, използвани за нуждите на бившето ТКЗС, като с оглед на това и на основание чл.10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, възстановяването им стари реални граници е недопустимо. Навеждат се доводи, че специалният режим на стопанските дворове извън урбанизирани територии е изрично уреден в чл.1, ал. 2 ППЗСПЗЗ определя, че стопанските дворове на ТКЗС и ДЗС или части от тях са земеделски земи само ако не са застроени и са годни за земеделско производство, което означава, че при застрояване отпада предпоставката за възстановяване в стари реални граници. В допълнение се посочва, че ПИ № 87391.511.9 е отразен в КККР като имот в горска територия, като с оглед на това се прилага специалния режим на Закона за горите, а не този ЗСПЗЗ, респ. не може да бъде възстановен по този ред. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата и моли съдът да отмени поставения от административния орган отказ. Излага допълнителни аргументи относно това, че в процесния имот се е самонастанил неправомерно човек, който няма имуществени права по отношение на него, но претендира да има такива. Зявява, че като наследник на дядо си и баща си, има право да му бъде възстановено правото на собственост върху имота. В съдебно заседание административния орган Общинска служба „Земеделие“ – гр. Етрополе, редовно призована, се представлява от пълномощника си юрк. А. Х. Х. – А., която оспорва жалбата като неоснователна и допълва, че отказът не е обективиран в решение, тъй като не е подадено заявление, а е написано писмо от страна на жалбоподателя, поради което и от страна на административния орган му е отговорено с писмо. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Като писмени доказателства по делото са приобщени следните документи: удостоверение за наследници на Х. И. Г.; Решение №3058/24.03.1994 г. на Поземлена комисия-гр. Етрополе, ведно със скица към него; геодезическо заснемане; нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение, том I, дело №286/1997 г. на нотариус И.П. към РС – Етрополе; копие на скица с № 273/12.06.1997 г.; заявление от жалбоподателя И. Р. И.; копие на заявление от жалбоподателя с вх. № ПО-15- 152/17.06.2025 г.; копие на писмо от Общинска служба „Земеделие“ с изх. № ПО-15-152-1/11.07.2025г.; справка за имотите на собственик Х. И.Г. с №02726; копие на Решение № 12/20.02.1996 г. на Поземлена комисия – гр. Етрополе; копие на Решение № 12-А/02.06.2007 г. на Общинска служба „Земеделие“; копие на Решение № 12-Д/22.08.2006 г. на Общинска служба „Земеделие“; справка за възстановените имоти на Х. И. Г.; уведомително писмо от И. Р. И., постъпило в РС – Етрополе с вх. №1753/31.07.2025 г. по повод дадени указания на съда; писмо от Общинска служба „Земеделие“ с вх. №1755/31.07.2025 г., към което е приложено копие от жалбата, ведно с всички приложения към нея; Становище на Общинска служба „Земеделие“ с вх. №1927/20.08.2025 г., с приложени към него заверени копия на материалите по административна преписка № 02726/26.02.1992 г., включваща съответни заявления, декларации, удостоверения за наследници, Решение № 12- Д/22.08.2006 г.; Решение № 08/22.08.2006 г. и Решение № 12-А/02.06.2007 г. В съдебното заседание по делото е разпитана като свидетел И. И. Р./дъщеря на жалбоподателя/, която заявява, че при възстановяването на земеделските земи, в периода 2006-2007 г., тя е организирала дейността по възстановяването на земеделските земи на наследниците на Х. И.Г.; че тогава не са предприели действия по възстановяването на този имот, тъй като от поземлената комисия са им казали, че нямат право на възстановяване за него; че с течение на годините, сградата, която е била изградена в този имот се е срутила, като в момента са останали само някакви фундаменти; че от около три години там се е настанило частно лице, което ползва имота за отглеждане на животни, поради което и те са предприели действия по възстановяването му; че семейството й има собственически права върху този имот, тъй като той е владян в продължение на много години от тях; че до 2015-2016 г. те са отглеждали картофи в този имот; че тя лично е подавала много сигнали до Община Етрополе, ОД „Земеделие“ и „БАБХ“ за това, е въпросният човек е настанил незаконно в имота им, че отглежда неправомерно животни в него в нарушение на всички законни изисквания, но не е имало никакъв резултат от това, поради което са подали молба за възстановяването му; че част от въпросният имот с площ от 1317 кв. м. представлява земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, които задължително се възстановяват. Във връзка горното, ръководен от събраните в хода на делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят И. Р. И. и брат му В. Р. И. са наследници по закон на Х. И.Г. /б.ж. на с. •••••••••, починал на 30.08.1965 г./. С решение № 3058/24.03.1994 г. на Поземлена комисия – гр. Етрополе на наследниците на Х. И. Г., на основание чл. 18ж ППЗСПЗЗ, било възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници по отношение на общо 16 бр. имоти, находящи се в землището на с. ••••••••, с обща площ 53 дка. С решение № 12/20.02.1996 г. на Поземлена комисия – гр. Етрополе, на наследниците на Х. И. Г., на основание чл. 18ж ППЗСПЗЗ, било възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници по отношение на още 4 бр. имоти, находящи се в землището на с. ••••••••, с обща площ 51, 05 дка. С решение № 12-Д/22.08.2006 г. на Поземлена комисия – гр. Етрополе, на наследниците на Х. И.Г., на основание чл. 18ж ППЗСПЗЗ, било възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници по отношение на още 2 бр. имоти, находящи се в землището на с. •••••••••, с обща площ 8, 49 дка. С решение № 12-А/02.06.2007 г. на Поземлена комисия – гр. Етрополе, на наследниците на Х. И. Г., на основание чл. 18ж ППЗСПЗЗ, било възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници по отношение на още 3 бр. имоти, находящи се в землището на с. ••••••••, с обща площ 10, 135 дка. Междувременно семейството на жалбоподателя, в това число и неговата дъщеря – св. И.И.Р. стопанисвали още един имот, находящ се в землището на селото, в който засаждали и отглеждали картофи всяка година. Същият бил с площ 5828 кв.м., от които 1955 кв.м. попадат в ПИ № 87391.122.3; 1666 кв. м. – в ПИ 87391.122.8; 1317 кв.м. – в ПИ № 87391.122.9 и 890 кв.м. в ПИ № 87391.511.09, като бил част от земеделските земи, включени в местното ТКЗС преди 1990 г. и върху него имало изградени постройки, стопанисвани от последното по време на неговото функциониране. В периода 2006-2007 г. св. И. Р., която се занимавала с дейността по възстановяването на земите на наследниците на Х. Г., направила съответните запитвания до Община Етрополе във връзка с възстановяване правото на собственост и по отношение на този имот. От там, обаче, й било обяснено, че същият няма как да бъде възстановен, тъй като е застроен. С течение на годините сградите, които били изградени в горепосочения имот се разрушили почти до основите си. Наред с това, имота започнал да се ползва от неустановено в хода на делото лице, което отглеждало животни там. С оглед на това жалбоподателя И. Р. отново решил да предприеме постъпления за възстановяването на този имот като инициирал извършването на актуално геодезическо заснемане на същия. Такова било извършено през месец юни 2025 г. На 17.06.2025 г. И. Р. И. подал заявление в Общинска служба „Земеделие“ – гр. Етрополе /с вх. № ПО-15-152/ с искане за възстановяването на собствеността върху процесния имот, към което приложил съответни документи, удостоверяващи собственическите му права върху него и актуалното му геодезическо заснемане. Като основание за възстановяването на правото на собственост върху този имот жалбоподателят посочил чл. 14, ал.1, т. 1, вр. чл. 10, ал. 12 и чл. 10а ЗСПЗЗ и чл. 18б, ал. 1 ППЗСПЗЗ. По случая била извършена проверка от административния орган, при която било установено, че ПИ № 87391.122.3; ПИ 87391.122.8 и ПИ № 87391.122.9 представляват стопански двор с изградени в него сгради и прилежащи площи, които са се използвали за нуждите на бившето ТКЗС, с оглед на което и на основание чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 1, ал. 2 ППЗСПЗЗ е недопустимо възстановяването им в стари реални граници. По отношение на ПИ с № 87391.511.09 било установено, че в КККР е отразен като имот в горска територия, за възстановяването на собственост върху които има специален режим, изключващ приложението на ЗСПЗЗ. Предвид на това, с писмо с Изх. № ПО015-152-1/11.07.2025 г. бил постановен своеобразен отказ за възстановяване на правото на собственост по отношение на процесния имот, части от които подадат в горепосочените имоти, който отказ по своята същност представлявал отказ от издаване на решение по реда на чл. 18 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни от събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства, подробно описани по горе, както и от показанията на св. И. Р., които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице срещу изричен отказ за възстановяне собственост върху земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Доколкото решението за възстановяване, само по себе си, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, отказът да се издаде такова решение също е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на обжалване по силата на нормата на чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, при съдебният контрол, предвиден в това производство, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, за провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл. 146 АПК. Административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделските земи установена в ЗСПЗЗ и правилника за приложението му, има за цел да реституира правата на бившите собственици, като възстанови, т.е. индивидуализира техния обект. Целта на производството по възстановяване на поземлената собственост е да се установят съществуващите на терена или възстановими, при наличието на съответните данни в тази насока, стари реални граници на имотите (чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ). Невъзможността да се установят старите реални граници на имотите е предпоставка, собствеността да се възстанови в нови реални граници, посредством план за земеразделяне. ЗСПЗЗ, обаче, не предвижда изначално и задължително възстановяване правото на собственост на земеделски земи, като урежда редица ограничения за това, част от които са предвидени в чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съгласно първия посочен законов текст се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях, при спазване на всички нормативни изисквания, са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Съгласно втория посочен такъв собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Възстановяването на собствеността върху земеделските земи не настъпва „ex lege“, т.е. по силата на самата правна норма, а се извършва в рамките на уредена в ЗСПЗЗ и правилника за приложението му административна процедура. В хода на тази процедура е допустимо и необходимо, установяването на старите реални граници на имотите; установяването посредством план за земеразделяне на новите реални граници на имотите; установяването на старите реални граници на земеделските имоти разположени в границите на урбанизираните имоти, на осъщественото върху тях застрояване, на законосъобразността на това застрояване и най-сетне на определяне на вида и начина на обезщетяване на бившите собственици, чиито земеделски имоти са застроени. В този смисъл производството по чл. 11, чл. 13, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ производство, има за цел да се установят точните кадастрални граници на поземления имот, към момента на неговото обобществяване в ТКЗС и/или други подобни кооперативни организации, след което съответно да се установи размера на застроената част от него, респ. размера на свободни площи от имота. Графичната част на административния акт, в която въпросните обстоятелства са геодезически обективирани и удостоверението по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ в което са описани индивидуализарищите имота данни, съставляват годно основание за Общинската служба по земеделие, в изпълнение на правомощията й по чл. 33, ал. 2 от ЗСПЗЗ, след като се съобрази с предпоставките, визирани в чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, респ. в чл. 11, ал. 2 и ал. 3 ППЗСПЗЗ, да постанови решение с което да реституира във възстановими на терена стари реални граници целия и съответни части от имота или пък респективно да откаже възстановяване на собствеността в реални граници на имота, ако той е изцяло или частично зает от законно построени сгради, съоръжения или върху него са осъществени строителни дейности които не позволяват възстановяване на собствеността. С оглед на това решаването на въпроса за възстановяването на собствеността в стари реални граници на земеделски имот, разположен понастоящем в границите на урбанизирана територия или невъзможността това да бъде сторено върху целият или част от имота е в изключителната компетенция на общинските служби по земеделие, респ. тези административни органи имат компетентността да издават решения/откази за възстановяване на правото на собственост върху такива земи по смисъла на чл. 146, ал. 1 т. 1 АПК. От приетата от съда фактическа обстановка по делото, базирана на събраните в хода на делото доказателства по безспорен начин се установи, че три от имотите, върху част от които жалбоподателят е поискал възстановяване на право на собственост като наследник на Х.И. Г. /ПИ № 87391.122.3; ПИ 87391.122.8 и ПИ № 87391.122.9/ са били включени в местното ТКЗС и че върху тези имоти е имало и има изграден селскостопански двор, със съответни сгради и съоръжения. Тези факти се установяват безспорно, както от материалите от приложената по делото административна преписка, така и от показанията на св. Р., която излага твърдения в този смисъл. По отношение на другия имот, част от които е била поискана за възстановяване от жалбоподателя – ПИ с № 87391.511.09, от материалите по делото се установява, че представлява горска територия. В чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ са изчерпателно посочени видовете земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда, визиран в този закон, като горските територии не са сред тях. Възстановяването на собствеността върху този вид територии е уредено в Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, в който подробно е уредена процедурата за това. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорваният отказ не е издаден в противоречие с материалноправните законови разпоредби, а напротив – същият е постановен именно с оглед спазването на същите и недопустимостта на направеното от страна на жалбоподателя искане. В този смисъл съдът счита, че така постановения отказ е в съответствие и с целта на закона, респ. не е налице основание по чл. 146, ал. 1, т.5 АПК. По отношение наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 3 АПК, съдът счита, че в настоящия случай, такива не са налице. В разпоредбата на чл. 14 ЗСПЗЗ не е предвиден конкретен срок за произнасяне на общинските служби „Земеделие“ по повод депозираните заявления за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи. Прави впечатление, обаче, че в настоящия случай Общинска служба „Земеделие“ – гр. Етрополе е извършила необходимата административна проверка, съобразно изискванията на закона, и се е произнесла по заявлението на жалбоподателя в максимално кратък срок /за по-малко от един месец/. Що се отнася до изискването за форма на така поставения отказ следва да се посочи, че ЗСПЗЗ не предвижда изрична такава. Също така законодателят допуска и така наречения мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт /виж. чл. 58 АПК/. Обстоятелството, че оспорваният отказ не е достатъчно мотивиран и че е подписан само от Началника на Общинска служба „Земеделие“, но не и от останалите нейни членове, не е основание за отмяната му само на това основание. Тук настоящият съдебен състав счита за нужно да уточни, че смята подобен подход за проява на излишен и незаконосъобразен формализъм, противоречащ на целите и духа на закона. За пълнота на изложението съдът счита за нужно да уточни, че в хода на съдебното производство по делото се установи, че е налице и своеобразен спор относно правото на ползване върху процесните имоти, правото на собственост по отношение на които се иска за възстановяване, което, на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, представлява абсолютно основание за постановяването на отказ за издаване на решение за възстановяване на правото на собственост върху тези имоти, до решаването на конкретния имуществен спор между съответни лица. С всички горепосочени аргументи съдът намира жалбата за неоснователна и счита, че, като такава, следва да бъде оставена без уважение. При този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски, а сторените от него остават за негова сметка. Такива, обаче, се следват на административния орган, който в производството е представляван от процесуален представител – юрк. А. Х.Х. – А., която е направила искане за присъждане на такива за юрисконсултско възнаграждение. Тъй като по делото от страна на последната не е представен списък по реда на чл. 80 ГПК, съдът счита, че размерът на тези разноски следва да бъде съобразен съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. 37 от Закона за правната помощ, предвиждащ, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. От своя страна чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение по административни дела в размер от 200, 00 до 300, 00 лева, при дела без материален интерес. Настоящият съдебен състав, обаче, счита, че може да се определи възнаграждение и в по-нисък размер от посочения минимален такъв по – горе. В този смисъл следва да се посочи, че ГПК държи сметка на съда да се съобразява само с максималния размер, посочен по – горе, не и с минималния такъв. На следващо място, е необходимо да се подчертае, че предвид обстоятелството, че юрисконсултът е служител в съответната държавна, обществена и/или търговска организация, то възнаграждението, което му се следва не е адвокатско такова /виж. Определение № 5616/18.05.2015 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. на ВАС/. Целта на юрисконсулското възнаграждение не е да се генерират доходи за организацията, която се представлява, а да се компенсират такива – сторени във връзка с конкретното дело. С всички посочени аргументи и предвид обстоятелството, че производството по делото е приключило в рамките само на едно съдебно заседание и че същото, само по себе си, не представлява правна и фактическа сложност, настоящият съд счита, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на административния орган разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50, 00 лева. По изложените съображения съдът