Решение № 1453 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7086/2010 г.

Решение № 1453 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7086/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Борис Симеонов Михайлов-пълномощник на Румен Недялков Спасов от гр. София, срещу решение от 20.07.2009 г., постановено по адм. д. № 0215 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, III "З" отделение на административна колегия. С обжалваното решение съдът е отхвърлил подадената жалба срещу заповед на кмета на район "Люлин" на Столична община (СО), издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с която целият имот е определен като застроен. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се реливират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че площта на бившия имот е изцяло застроена. Това се установявало от заключението на вещото лице. Твърди се освен това, че неправилно съдът е приел, че мероприятията по отреждането на имота са реализирани изцяло. По изложените съображения се моли, решението на съда да се отмени, като се уважи първоначално подадената жалба. Направено е и алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответните страни по касационната жалба не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Намира също, че наведените доводи в касационната жалба са неоснователни, поради което решението на съда следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя и неоснователна, по следните съображения: Софийският градски съд е бил сезиран с жалба, подадена от Първолета Симеонова Недялкова, впоследствие починала и заменена от наследниците й по закон, единият от които е и касационният жалбоподател, срещу заповед № РД-09-711 от 30.08.2005 г. на кмета на район "Люлин" на СО, с която последният е одобрил решение № 19, взето по протокол № 10 от 29.10.2004 г. на назначената от него комисия. Със същата заповед са одобрени скицата и удостоверението, представляващи неразделна част от заповедта. Заповедта е издадена въз основа на направено искане по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ, като с нея целият имот пл. № 5100353, попадащ в к. л. № 260 и заемащ по графични данни площ от 5490 кв. м е определен като застроен. Съдът е установил активната легитимация на жалбоподателите, компетентността на административния орган, издал обжалваната заповед, включително и тази на техническата служба на района, издала решението, което е одобрено със заповедта. За установяване на законосъобразността на обжалваната заповед съдът е допуснал първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза, заключенията на които са приети от страните без оспорване. От тях е приел за установено, че целият бивш имот е застроен. Приел е, че бившият имот попада в УПИ I от кв. 17, УПИ I от кв. 16а и улици по регулационния план на ж. к. "Люлин - 5 м. р. ", одобрен със заповед № 55 от 28. 01.1974 г. и частично изменен със заповед № 362 от 17.08.1976 г. и заповед № 311 от 12.06.1979 г. Частта от имота, попадаща в кв. 17 е застроена с комплексно жилищно строителство и улици, а останалата част, попадаща в кв. 16а, е с изградена спортна площадка върху нея. Въз основа на така установеното съдът е приел, че решението на техническата служба е законосъобразно, заповедта на кмета на района, с която то е одобрено също, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са твърденията, че решението е неправилно. Напълно в съответствие със заключенията на двете експертиза, съдът е приел, че имотът е застроен. От приетата фактическа обстановка се установява, че целият бивш имот е бил с площ от 5490 кв. м. От него н УПИ I кв. 17 попадат 2229 кв. м, които са застроени с жилищни блокове, в УПИ I кв. 16а попадат 1459 кв. м, върху които е изградена спортна площадка, подробно описана в основното и допълнителното заключение, а 1802 кв. м от имота, попадат в улици. Неоснователно е твърдението, че според заключението на експертизата част от имота е свободна от застрояване. Такава не е установена в приетите без оспорване заключения. Неоснователно е и твърдението, че съдът е постановил необосновано решение. Съдът е установил фактите по спора, които е обсъдил ведно със заключенията, съпоставил ги е към приложимите правни норми и е извел правните си изводи. Установил е, че строителните мероприятия, предвидени по плана са реализирани към 1977-1980 г., защото са нанесени в работния проект, изработен през 1982 г. Неоснователен и последният довод, че решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон. Имотът е определен като изцяло застроен от техническата служба на общината, с доказана компетентност, а решението й е одобрено със заповедта на кмета, издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Изградените жилищни блокове, улици и спортна площадка са строителни дейности по смисъла на § 1в, ал. 1 ДР на ППЗСПЗЗ. Въпросите за отчуждаването на бившия имот и обезщетяването на собственика са неотносими към предмета на спора. По изложените съображения съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна, поради което то като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от адвокат-пълномощника на касатора за присъждане на направените разноски с оглед на изхода на спора е неоснователно и ще следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение