Решение № 403 от 5.2.2018 г. на Районен съд - Варна по дело № 12548/2017 г.

Производството е по чл.145 и сл. АПК и чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ. О бразувано е по жалба на Т.Д.И., ЕГН•••••••••• срещу Решение №••/•••г. на ОСЗ – В., в частта с което е отказано на жалбоподателката възстановяване на правото на собственост върху нива от 0.570дка в строителните граници на кв.В., м.Б. ч., която е описана в решението по следния начин: „по КП на кк Ч. включва част от пл.№••• с площ 0.279дка и част от пл.№••• с площ 0.224дка, път с площ 0.067дка, заявен с пореден номер • по заявлението и с декларация №•••/•••г. по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ”. Интересът от жалбатаа се основава на твърденията, че жалбоподателката е наследник на Д. К. Н., починал на 31.01.2002г., който преди одържавяване бил собственик на замоления и отказан за възстановяване имот. Жалбата се основава на следните оплаквания: нарушени чл.21, ал.1 и ал.4 АПК (нищожност на административния акт поради незаконен състав – съставът не е от лица, определени от министъра на земеделието и храните); нарушения на процесуалния закон (чл.21, ал.1 и ал.4 АПК (липсващи правно основание, описателна част, диспозитив, точка II ), чл.26, ал.1 АПК (неуведомяване на заинтересованите лица), чл.27, ал.2 АПК (неизвършени действия), чл.35 АПК (неизяснена фактическа страна), чл.36 АПК (непълна и неточна преценка на доказателствата); немотивираност на акта; материална незаконосъобразност (не са налице пречките за възстановяване по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, няма строителство в имота). Моли се за отмяна на оспорения акт. Ответната по жалбата страна – ОСЗ гр.В. – изразява становище за неоснователност, което мотивира с твърдения за законност на решаващия състав, действителност на обжалвания акт, изправност на процедурата по издаването му, спазване на материалните предпоставки за издаване на заповедта, съобразяване с правата на правоимащите и с изискванията на устройственото законодателство, действително наличие на мероприятие по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, съставляващо пречка за реституиране и други. Моли за отхвърляне на жалбата. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Видно от приложеното на л.12 удостоверение за наследници, Т.Д.И. е призован наследник на Д. К. Н., починал на 31.01.2002г. (негова дъщеря). На л.13-17 и още два пъти след това, са приобщени заповед по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ от 21.11.2011г., коригираща я за ОФГ заповед от 29.11.2011г., както и скица и удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ, също от 21.11.2011г. От тях е видно, че по молба на Т.Д. е удостоверена идентичността на ПИ №••• от ПКП на КК „Ч.“ с ПИ №••• по КП от 1956г., като същият е с площ 556кв.м., записан е като собствен на Д. К. Н., въз основа на решение №•••/•••г. и е в терен за комплексно курортно строителство. В заповедите и удостоверението са посочени още застроените части от имота, в размери както следва: 70кв.м. (от имот №•• - улица), 89кв.м. (от имот №•• – достъп до сграда) и 29кв.м. (от имот ••• - водопровод). На л.62 от делото е приложено цитираното решение №•••/•••г. на ПК – гр.В., с което е признато правото на собственост и на възстановяване на Д. К. Н. на „нива от 0.570дка в терен по пар.4 на В., м-ст Б. ч., от КП от 1956г., при ганици: „по КП на кк Ч. включва част от пл.№••• с площ 0.279дка и част от пл.№••• с площ 0.224дка, път с площ 0.067дка, който е заявен с пореден номер • по заявлението и с декларация №•••/•••г. по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ” – т.е. процесният имот. Със заявление от 14.05.2014г. Т.Д.И. е поискала да й бъде издадено решение за въвод в имота, който с решение №•••/•••г. на ПК – гр.В. й е признат за собствено във възстановими граници. С оспореното по делото (л.33) Решение №••/•••г. на ОСЗ – В. (т. III ) е отказано на наследниците на Д. К. Н. възстановяване на правото на собственост върху „нива от 0.570дка в строителните граници на кв.В., м.Б. ч., която е описана в решението по следния начин: „по КП на кк Ч. включва част от пл.№••• с площ 0.279дка и част от пл.№••• с площ 0.224дка, път с площ 0.067дка, заявен с пореден номер • по заявлението и с декларация №•••/•••г. по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ” – т.е. същия имот. Видно от съдържанието на Решение №••/•••г: административният орган е в състав: С. В., Д. Г., Г. Ж. и М. М.; вписано е правно основание за решението – чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ; мотивите за отказа са „имотът не се възстановява, поради това, че се владее с нотариални актове от трети лица ”. С право на обезщетение 0.556дка, а 0.014дка без право на обезщетение.“. Видно от съдържанието на документа е още, че той е връчен лично на Т.И. на 07.08.2017г. срещу неин подпис. На л.22-68 и л.70-83 е приобщена цялата административна преписка, част от която съставляват вече описаните писмени актове, които имат същественото за настоящия процес значение. В хода на производството пред ВРС е приета СТЕ, заключението по която съдът цени като обективно, обосновано и базирано на относимата устройствена регламентация, наличната картна основа и личен оглед на вещото лице. От това заключение се установява, че в спорния ПИ №••• не се извършва и няма данни да се е извършвала някога строителна дейност ( освен 70кв.м. в североизточната част). Имотът е ограден с масивни врати и огради. От него реално застроена е част от североизточната му (спрямо скица №1) страна, с площ на частта 70кв.м. и застрояване за улица, съставляващо пречка за реституирането й според вещото лцие. Експертът констатира и че в имота е изграден водопровод с приблизителна дължина 26.74кв.м., разположени в два от формиращите имота терени. С оглед характера и подземното изграждане на съоръжението вещото лице приема, че то не съставлява пречка за реституция, а следва да бъде преместено. Експерът изчислява още, че съгласно действащите правила на ЗУТ минималната площ за образуване на парцел, респ. за реституция на такъв, е 400кв.м. с лице 12.80м. Съобразно изложеното експертът заключава, че след приспадане на засегнатата от реални строежи част на процесния имот (70кв.м. за улица), остава свободна площ над 400кв.м. и лице 12.80м (жълт контур на скица №4), която няма пречка да бъде възстановена. Въз основа на изложената фактическа обстановка, приложимата за случая нормативна регламентация и позициите на страните, съдът достигна до следните правни изводи: Компетентността на ВРС произтича от нормата на пар.19, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията към 18.07.2017г. Допустимостта на делото произтича от качеството на жалбоподателката на адресат на оспорения ИАА, с който на същата е отказано подаденото от нея реституционно заявление. Видно от самия ИАА, в него е оформено връчването му на жалбоподателката на 07.08.2017г., лично срещу подпис. Така подадената на 21.08.2017г. настояща жалба е съобразена със срока по чл.149, ал.1 АПК и е допустима. За пълнота – от приетото удостоверение за наследници се потвърди, че жалбоподателката е призован наследник на Д. К. Н., починал на 31.01.2002г. (негова дъщеря), като с решение №•••/•••г. на ПК – гр.В. е признато правото на собственост и на възстановяване на Д. К. Н. на „нива от 0.570дка в терен по пар.4 на В., м-ст Б. ч., от КП от 1956г., при ганици: „по КП на кк Ч. включва част от пл.№••• с площ 0.279дка и част от пл.№••• с площ 0.224дка, път с площ 0.067дка, който е заявен с пореден номер • по заявлението и с декларация №•••/•••г. по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ” – т.е. процесният имот, което още веднъж обосновава интереса от предприетото обжалване. В обобщение жалбата и образуваното по нея производство са допустими. По същество: Наведените от жалбоподателката аргументи за нищожност на оспорения ИАА не се възприемат от настоящия съдебен състав. В тази връзка следва да се посочи на първо място, че нищожността е тежък порок на ИА, който може да бъде прогласен само при категорични доказателства за това. По същия начин за да се констатира незаконен състав на административния орган са нужни убедителни доказателства за несъобразена със закона численост на решаващия състав или на категорична липса на персонална компететност на органа. Такива данни по делото няма. Напротив – по делото са представени заповед №•••/•••г. и заповед №•••/•••г. на МЗХ и съпътстващи писма, с които на членовете на постановилия обжалвания ИАА орган са делегирани правомощия „постановяване на решения за въстановяване на собствеността и обезщетяване на собствениците по ЗСПЗЗ“, които доказателства съдът приема за достатъчни за да не бъде споделено възражението на Т. И.. Оспореният ИАА е действителен, от законен състав, в компетентността на органа. Съдът обаче споделя част от другите доводи на жалбоподателката срещу формалната, процедурна и материална законосъобразност на ИАА, а именно: Първо: Видно от съдържанието на решение №••/•••г. на ОСЗ – В., то е постановено на правно основание „чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ“. Тази разпоредба на закона обаче е неприложима за случая и несъответна на диспозитива на акта, тк касае решения с установително действие. Действително е възможно да се касае за техническа непрецизност при издаване на акта, но административното производство е строго формално и несъответствието между правно основание и диспозитив разколабава процесуалната законосъобразност на акта, тъй като нарушава правото на защита на адресата. Второ: Оспореният ИАА е ненадлежно мотивиран и не съдържа ясни и точни аргументи за причините за постановения отказ. Дори да се приеме, че мотиви могат да се съдържат и в прилежащи ИА документи, то те също следва да имат ясна и точна обосновка на конкретните причини, поради което не може да се уважи молбата на отпочналия производството правен субект, като самият акт следва да препраща към тях – което в случая не е така (в оспорения акт няма препращане към удостоверение и скицата по чл.13, ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ). Нещо повече – при внимателен анализ на съдържанието на ИАА е видно, че решение №••/•••г. на ОСЗ – В. (в последния абзац преди указанията за обжалваемостта ) се съдържат семплите аргументи за отказа: „Имотът не се възстановява, поради това, че се владее с нотариални актове от трети лица“. Кои са тези нотариални актове, в полза на кои лица са те и какви части от заявения за възстановяване имот засягат остава абсолютно неясно. Нещо по – важно обаче – така записаните мотиви за отказа колидират с аргументите, които органът се домогва да докаже в рамките на настоящото производство (т.е. пречка по чл.10б ЗСПЗЗ). От което следва, че органът е вписал в издадения и оспорен ИАА мотиви за него, които не съответстват на реалните (реално поддържаните от него). А това съставлява грубо процедурно нарушение, което накрънява правото на защита на адресата, поставяйки го в неяснота срещу какво всъщност следва да се защитава. Впрочем този порок поставя в неяснота и съда дали следва да прави проверка за наличие на трансформирани ползвателски права, или трябва да прави таква по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, или такава по чл.10б ЗСПЗЗ, или друга. Трето: Може би най – сериозният порок на обжалваният ИАА се състои в неговата материална незконосъобразност. По делото ответната страна поддържа позицията за основателност на отказа за възстановяване, поради наличие на пречки по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ – осъществено обществено мероприятие върху заявения за реституиране терен. Тук следват някои концептуални бележи: